— Ще се погрижа честта му да остане неопетнена. — Уитни заключи диска и заяви: — Засега това ще остане при мен.
— Ами Фийни?
— Не сега, лейтенант.
Ив стисна зъби. Нямаше да му позволи да й се сопва като на непослушно дете.
— Сър, позволете да ви напомня, че не открих никаква връзка между частното разследване на сержант Воджински и капитан Фийни. Липсват доказателства, че последният е подправял сведения, за да помогне на Франк.
— Нима мислиш, че Фийни ще остави уличаващи го улики?
Ив го погледна право в очите и отговори:
— Щях да разбера, ако беше виновен. Той е сломен от смъртта на своя приятел и на кръщелницата си, а ние го залъгваме с официалната версия. Смятам, че има право да научи истината.
Уитни си помисли, че ще бъдат засегнати чувствата на най-близките му колеги, но нямаше друг избор.
— Нямам право да се съобразявам с чувствата му, лейтенант. Хората от отдела ще ме подкрепят. Искам разговорът ни да остане напълно поверителен. Знам, че ти е трудно, но трябва да се справиш сама.
Въпреки че сърцето й се късаше от мъка, младата жена кимна.
— Каква е връзката между невероятната история, която ми разказа, и тялото, открито тази сутрин пред дома ти?
Ив преглътна мъката си и делово докладва:
— Мъртвецът се нарича Робърт Матиас, по прякор Лобар. Осемнайсетгодишен, принадлежащ към бялата раса. Смятам, че смъртта е настъпила след прерязване на гърлото му, но по тялото му имаше и други рани. Бил е член на сектата на Крос. Снощи го разпитах на работното му място — в клуб „Атаме“, собственост на Крос.
— Прави ми впечатление, че щом разговаряш с някого, той веднага бива убит, Далас.
— Лобар беше единственият, който можеше да потвърди алибито на Селина и Олбан за нощта, когато загина Алис. — Тя отвори чантата си. — Младежът не е бил заклан на улицата пред дома ми, а е бил оставен там в инсценировка на ритуално убийство. — Постави една от фотографиите на бюрото на Уитни, сетне продължи: — Най-вероятно е бил убит с ножа, който беше забит в слабините му. Нарича се „атаме“ — ритуален нож. Предполага се, че поклонниците на уика притъпяват острието и го използват само за символично белязване. — Извади нова снимка, на която в близък план беше фотографирано писмото. — Ако съдим по текста, убийството е било извършено от противник на Църквата на Сатаната.
— Църквата на Сатаната — замислено повтори Уитни. При вида на обезобразения труп не беше изпитал отвращение, а странна умора. През дългите години в полицията беше видял безброй подобни фотографии. — Очевидно някой враг на сатанистите е очистил младежа.
— Или пък са искали да ни накарат да повярваме точно в това. Все пак не изключвам подобна възможност.
Командирът вдигна поглед от снимката.
— Подозираш, че Крос има пръст в убийството. Мислиш ли, че е екзекутирала единствения човек, който потвърждава алибито й?
— Селина е способна да убие собственото си дете. Смятам, че е много умна. И че е умопобъркана. Възнамерявам да се консултирам с Майра по този въпрос. Има и още нещо. Убедена съм, че убийството й е доставило особено удоволствие. Смята, че ми е натрила носа и ме предупреждава да не си го пъхам в нейните работи. Лобар повече не й е бил необходим, след като е потвърдил алибито й.
Уитни кимна и й подаде фотографиите.
— Разпитай я отново. Също и Олбан.
— Слушам, сър. — Тя прибра снимките в чантата си и промълви: — Искам да поговорим по един… деликатен въпрос.
— Казвай.
— Ще ви съобщя нещо, което не съм включила в официалния рапорт. Позволих си да променя някои факти. В доклада си пиша, че с Рурк сме били събудени от алармата, която вероятно се е включила, когато са облегнали трупа на стената. Истината е, че мъртвецът беше открит от Джейми Лингстром.
Командирът смаяно я изгледа и сякаш онемя. След няколко секунди прошепна:
— Господи, само това ми липсваше. Разкажи ми всичко.
Ив накратко описа какво се бе случило, след като с Рурк бяха събудени от алармената система. Завърши с онова, което сутринта Джейми беше споделил с нея.
— Не знам до каква степен трябва да се доверите на хората от отдела за вътрешна безопасност. Показанията на Джейми потвърждават думите на Алис, че Франк се е опитвал да уличи Крос.
— Ще скрия каквото мога. — Той уморено потърка слепоочията си. — Първо загина внучката на Воджински, а сега и внукът му е в опасност.