— Ясновидството е благодат или истинско наказание. Мисля, че ненапразно ми е дадено да виждам онова, което остава скрито за другите, но понякога видяното ми причинява неописуема скръб. Едва ли ще прежаля загубата на Лобар.
— Май се поувлече — иронично подметна Ив.
Селина рязко вдигна глава и в очите й проблесна омраза.
— Не се подигравай с чувствата ми, Далас. Въпреки че съм надарена със свръхестествена сила, аз също имам сърце, което може да бъде сломено. Аз също като теб кървя! — Със светкавична бързина тя заби нокти в дланта си. Дълбоките драскотини се наляха с тъмночервена кръв.
— Демонстрацията не беше необходима — спокойно изрече Ив. — От Лобар също беше изтекла доста кръв.
— Гърлото му… Да, точно това видях в дима. — Селина протегна ръка към сребърната чаша, която й поднесе Олбан. — Ала имаше и още нещо… — Отпи от чашата и възкликна: — Тялото беше обезобразено… осакатено… О, как ни мразят!
— За кого говориш?
— За слабите духом, за поклонниците на бялата магия.
Извади от джоба си парче черен плат и го подаде на любовника си. Той вдигна наранената й ръка, целуна я, сетне сръчно я превърза. Селина изобщо не го погледна, а продължи да говори:
— Онези, които мразят нашия Господар и изповядват религията на глупците.
— Мислиш ли, че Лобар е бил убит от религиозни фанатици?
— Безсъмнено. — Тя изпи успокоителното и остави чашата на масичката. — А ти как смяташ?
— За разлика от теб храня известни съмнения, но за съжаление извършвам разследването по стереотипния начин. Не мога да повикам Дявола и да се посъветвам с него. Лобар е бил тук миналата нощ, нали?
— Да, тръгна си към три. Скоро щеше да бъде сред посветените… — Чернокосата въздъхна и прокара дългите си нокти, лакирани в червено, по ръката на Олбан. — Но преди да си отиде, съедини тялото си с моето.
— Твърдиш, че снощи си правила секс с него.
— Да. Сексът играе важна роля в нашите ритуали. Снощи Лобар беше моят избраник. — Отново потръпна от наслада, представяйки си как беше прерязала гърлото на младежа. — Навярно някой ми е подсказал да избера точно него.
— Може би ти го е подсказало едно птиченце? Или поточно една голяма черна птица. — Ив иронично повдигна вежда и се обърна към Олбан: — Разбирам, че нямаш нищо против да наблюдаваш, докато други мъже правят секс с… приятелката ти. Повечето мъже са ревнивци и изпитват омраза към съперниците си.
— Ние не вярваме в моногамията. Смятаме, че по този начин се ограничават правата ни. Плътската любов е удоволствие, а ние не се въздържаме от удоволствията. Доколкото ми е известно, законът не ни забранява да правим секс в лицензираните клубове или в частен дом, лейтенант. — Той се усмихна. — Сигурен съм, че и вие не живеете като монахиня.
— Харесва ли ти да наблюдаваш съвокупление, Олбан?
Красавецът повдигна вежди и попита:
— Това покана ли е? — Като дочу смеха на Селина, той се обърна и я хвана за ръката. — Струва ми се, че си по-добре.
— Скръбта се забравя, нали, Селина? — заядливо попита Ив.
— Така и трябва. Животът продължава. Ще търсиш извършителите на злодеянието и може би ще ги заловиш. Ала нашият Господар ще им изпрати много по-страшно наказание, отколкото можеш да си представиш.
— Изобщо не се интересувам от Господаря ти. Тук съм, за да разследвам брутално убийство. След като призна, че си била близка с починалия, може би ще ми позволиш да огледам жилището ти.
— Ще ти разреша само ако имаш заповед за обиск. — Очите на Селина бяха замъглени от успокоителното, ала гласът й бе пронизителен. — По-голяма глупачка си, отколкото предполагах, щом си въобразяваш, че съм замесена в убийството на Лобар. Той беше наш съмишленик. Беше ни верен. Нашите закони забраняват да причиняваме зло на членовете на братството.
— Снощи разговарях насаме с него. Подсказа ли ти димът какво ми е съобщил Лобар?
Очите на Селина потъмняха и тя извърна поглед.
— Блъфовете ти не минават пред мен, Далас. Уморена съм, Олбан. Изпрати гостите. — Тя се отдалечи с грациозната си походка.
— Не можем да ви помогнем, лейтенант. Селина има нужда от почивка. — Той проследи с поглед любовницата си. Изглеждаше искрено разтревожен. — Трябва да се погрижа за нея.
— Хубавичко те е дресирала, а? — презрително попита Ив и се изправи. — А умееш ли да правиш фокуси?
Олбан печално поклати глава.
— Предан съм на Селина, защото се прекланям пред способностите й, пред могъществото й. Готов съм вярно да й служа. — Изпрати Ив и Пийбоди до фоайето и отвори вратата. — Искаме да вземем тялото на Лобар, щом разрешите и да извършим нашата погребална церемония.