Ив се озърна, сетне каза на Рурк:
— След като аз съм ченге, излиза, че господинът има предвид теб, когато спомена за дребен мошеник.
— Яд го е на мен, защото не ползвам услугите на неговата банка. — Рурк злобно се усмихна. — Прав ли съм, Томи?
— Нямам какво да ти кажа.
— В такъв случай предлагам да си поговорим. Закъде си се забързал?
— Аз… имам среща. Бях забравил… Много съм закъснял.
— Следователно не ще бъде фатално, ако се забавиш още няколко минути. Близък ли си със семейството на покойната?
— Не.
— Ясно. Искал си през тази дъждовна вечер да убиеш времето си, посещавайки траурна зала. Чух, че напоследък ергените много си падали по подобни забавления.
— Ами… оказа се, че съм сбъркал адреса…
— Лъжеш. Какво търсиш тук? Или по-точно — кого?
— Аз… — Очите му се разшириха от ужас, когато Изида и Час излязоха на улицата. — Не се доближавайте до мен!
— Извинявай, Далас. Притеснихме се от забавянето ти. — Изида се втренчи в банкера и промълви: — Аурата ти е тъмна и мътна. В ръцете ти е съсредоточена сила, която не можеш да контролираш. Всичко ти се струва на шега, не си истински вярващ. Ако не се отклониш от пътя, по който си поел, ти си обречен.
— Не се доближавай до мен! — Уайнбърг отстъпи назад, опитвайки да се изтръгне от хватката на Ив.
— Изида не ти е сторила нищо. Какво знаеш за смъртта на Алис, господин банкер?
— Нищо! — прегракнало изкрещя той. — Веднага ме пуснете и престанете да ме разпитвате. Сбърках входа, това е всичко. Имам важна среща. Нямате право да ме задържате.
Ив знаеше, че не може да го арестува, но реши да блъфира.
— Нищо не ми пречи да те закарам в полицейското управление и да се позабавлявам с теб, докато адвокатът ти успее да те измъкне.
— Нямам никаква вина — отново извика банкерът и се разрида като дете, с което предизвика отвращението на Ив. — Пуснете ме. Нямам нищо общо с това.
— За какво говориш?
— Мислех, че ще правим само секс. Нямах представа, че ще убият някого… Кръв… кръвта бликаше като от фонтан. Мили Боже! Кълна се, че не знаех какво ще се случи.
— Обясни какво си видял.
Банкерът продължаваше да хлипа. Когато Ив понечи да го хване по-здраво, той я удари с лакът в корема. Младата жена политна назад, блъсна Рурк и двамата паднаха на тротоара.
По-късно Ив щеше да се проклина задето го беше помислила за мухльо, способен само да циври. Ала в този момент мислеше само как да го настигне. Залитайки се изправи на крака и се опита да си поеме въздух. Повтаряше си, че не бива да остави мръсника да избяга. Посегна към оръжието си, но в този миг видя как Уайнбърг тичешком влезе в подземния гараж и се изгуби сред стотиците автомобили.
— По дяволите! — задавено възкликна тя, сетне извика на Рурк, който профуча край нея: — Не влизай в гаража! Не си въоръжен, а той може би има пистолет! Ако искаш да ми помогнеш, незабавно се обади в полицията.
— Няма да позволя на някакъв смотан банкер да ме удари и да се измъкне безнаказано — извика в отговор Рурк и изчезна в подземието. Ив тихо изруга и изтича след него.
Огромното хале беше ярко осветено, ала банкерът не се виждаше никъде, само ехото от стъпки отекваше от металните стени. Доверявайки се на инстинкта си, тя тръгна наляво и изкрещя:
— Уайнбърг, предай се. Обвинен си в нападение на полицай. Ако излезеш доброволно, ще издействам намаляване на присъдата ти. — Приведе се и се запромъква между колите, като надничаше под всяка. След няколко секунди извика:
— По дяволите, Рурк, престани да се движиш, за да се ориентирам къде е онзи тип. — Стъпките внезапно заглъхнаха. Тя наостри уши и се затича към рампата. Очевидно Уайнбърг се опитваше да се изкачи на другия етаж. Ив изтича нагоре по стълбата, дочу стъпки след себе си, рязко се обърна и извади оръжието си.
— Трябваше да се досетя — промърмори, когато Рурк пробяга край нея, сетне му извика: — Ако Уайнбърг продължава да се изкачва, ще го заловим. Слава Богу, че не му е хрумнало да спре и да се скрие. Дори цял взвод полицаи не би го открил.
Рурк я изчака да се изравни с него, спря за миг и обясни:
— Изплашен е до смърт. Нормалната реакция на всеки изплашен човек е да избяга и да се скрие от преследвачите си.
Двамата с Ив отново хукнаха нагоре по стълбата и той почувства странно въодушевление.
Внезапно престанаха да чуват ехото от стъпките на Уайнбърг. Младата жена се вкопчи в ръката на съпруга си и го накара да спре, сетне затаи дъх и се ослуша.
— Какво е това? — прошепна. — По дяволите, какъв е този звук?
— Напомня монотонно припяване.
— Господи! — извика Ив, сърцето й лудо затуптя. Отново се втурна нагоре, в този миг се разнесе писък, който смрази кръвта й. Струваше й се, че нечовешкият вой никога няма да стихне. Ала след миг настъпи тишина. Без да спира, тя извади комуникатора си. — Тук лейтенант Далас. Имам нужда от помощ. Намирам се в подземния гараж на Четирийсет и девета улица и Второ авеню. Повтарям… по дяволите!