— Тук диспечерска служба. Повторете съобщението, лейтенант Далас.
Ив безмълвно се взираше в човека, който лежеше сред локва кръв. От гърдите му стърчеше нож с резбована дръжка. Още щом видя широко отворените му, изцъклени очи, разбра, че е мъртъв.
Очевидно Уайнбърг беше попаднал право в ръцете на враговете си.
Тя отново заговори с микрофона:
— Незабавно изпратете подкрепление. Извършено е убийство. Възможно е престъпникът или престъпниците все още да се намират в гаража. Изпратете всички свободни коли на адреса, който ви дадох. Искам да блокират всички входове и изходи. Открийте сътрудничката ми. Нека дойде тук и да ми донесе чантичката с необходимите уреди и инструменти.
— Прието. Колите вече пътуват към местопрестъплението. Край на съобщението.
— Трябва да огледам гаража — обърна се Ив към съпруга си.
— Разбирам.
— Не нося резервното си оръжие, иначе щях да ти го дам. Искам да останеш при трупа.
Рурк погледна към мъртвеца и внезапно му дожаля за него.
— Уайнбърг няма да избяга.
— Искам да останеш тук — повтори Ив, — ако убийците решат да се върнат. И не се прави на герой.
Рурк кимна.
— Ти също.
Тя погледна за последен път към мъртвия банкер и уморено промълви:
— По дяволите. Трябваше да го държа по-здраво.
Сетне се отдалечи, като надничаше под всяка кола. Предчувстваше, че усилията й ще се окажат напразни.
Рурк и друг път беше наблюдавал как работи съпругата му, ала сега отново беше смаян от ефикасността й и от отношението й към мъртвите. Питаше се дали тя го осъзнава и как е възможно да извършва оглед на бездиханния мъртвец, след като сърцето й се свива от жалост към него.
Досега не се беше осмелил да й зададе този въпрос и едва ли някога щеше да го стори.
Ив нареди на Пийбоди да заснеме трупа от различни ъгли, сетне отпрати униформения стажант полицай, който очевидно едва се сдържаше да не повърне.
Рурк продължи да я наблюдава. Тя се приближи до мъртвеца, който лежеше в огромната локва кръв под яркото, безмилостно осветление. За поклонението беше сложила елегантен черен костюм и обувки с високи токове. Без да се притеснява, че ще съсипе прекрасния си тоалет, тя коленичи до трупа и извади оръжието, с което беше извършено убийството. Запечати го в специалното пликче, но преди това Рурк успя да го разгледа. Дръжката беше тъмнокафява, вероятно беше изработена от рог. Ала оръжието беше подобно на онова, използвано при умъртвяването на Лобар. Беше атаме — ритуален нож.
— Лоша работа — промълви някой и Рурк се обърна, Фийни незабелязано се беше приближил до него. Действително изглеждаше много изтощен и отслабнал. Ив ненапразно се безпокоеше за него. Ирландецът продължи: — Знаеш ли някакви подробности? Чух, че Далас разговаряла с този човек на улицата, после той побягнал в гаража, където бил убит.
— Значи знаеш почти всичко. Познавах го — казваше се Уайнбърг. Докато бяхме на улицата, ми се стори много нервен. Очевидно е имал основание да се страхува от нещо. — Рурк реши, че разговорът взима опасна насока и побърза да смени темата. — Надявам се да приемеш предложението на Ив и да заминеш на почивка в Мексико.
— Ще го обсъдя с жена ми. Благодаря за поканата. — Той сви рамене. — Далас сигурно няма нужда от мен. Трябва да се прибирам вкъщи. — Но преди да си тръгне, той отново огледа местопрестъплението. Въпреки умората ирландецът си оставаше полицай до мозъка на костите си. — Представи си, да убият човек под носа ни. Ножът досущ прилича на оръжието, с което е бил прободен мъртвецът пред дома ти, нали?
— Онзи нож беше с черна дръжка. Метална, ако се не лъжа.
— Така ли? — Фийни нерешително го изгледа, после въздъхна. — Е, време е да се прибирам. — Запъти се към Ив, но спря на известно разстояние от нея, за да не остави отпечатъци от обувките си. Тя вдигна глава и разсеяно го погледна, докато бършеше от кръв ръцете си, защитени със специален гел. Фийни безмълвно впери очи в нея, сетне си тръгна. Ив го проследи с поглед, нервно прокара пръсти през късата си коса, нареди да отнесат мъртвеца и се приближи до Рурк.
— Ще отида в участъка. Искам да напиша рапорта, докато събитията още са пресни в паметта ми.
— Ще те закарам.
— Ами Пийбоди?
— Тя ще се качи в някоя от полицейските коли. — Рурк знаеше, че съпругата му се нуждае от няколко минути спокойствие, за да се освободи от огромното напрежение. Натисна един от бутоните на устройството, което носеше вместо ръчен часовник, сигнализирайки на шофьора си.