— Чувствам се абсурдно, когато отивам на работа с лимузина — промърмори Ив.
— Нима? Аз не страдам от подобни скрупули. — Двамата излязоха от гаража, заобиколиха сградата и се озоваха пред главния вход на ритуалната зала. Огромната лимузина спря до тротоара. Щом се качиха, Рурк заяви: — Това е единственият начин да си поотдъхнеш. Ще изпия едно бренди. — Наля си кехлибареното питие от кристално шише и предугаждайки желанието на съпругата си, програмира автомата да й приготви кафе.
— Рурк, предлагам докато пътуваме да ми разкажеш всичко, което знаеш за Уайнбърг.
— Беше един от противните и разглезени богаташи.
Ив отпи от ароматното кафе, сервирано в чаша от костен порцелан, огледа се и иронично каза:
— Доколкото виждам и ти си богат.
— Вярно е. — Той се усмихна. — Но не съм разглезен. Навярно затова не съм противен.
— Струва ми се, че имаш прекалено високо мнение за себе си. — Кафето я беше ободрило, сякаш й беше вляло нови сили. — Какво още знаеш за Уайнбърг? Вече ми е известно, че е управлявал една от най-големите нюйоркски банки.
— Не бих казал, че я е управлявал. Баща му все още здраво държи кормилото. Томас е бил дребна риба. Син на шефа, който има синекурна длъжност и разкошен кабинет. Работата му е да харчи парите за представителните разходи, да попълва формуляри, ненужни никому, и всяка седмица да посещава козметичен салон.
— Сега разбирам, че не ти е бил симпатичен.
— Всъщност го познавах съвсем бегло. — Той отпи от брендито си. — Ала ми е известно какво работят татковите синчета. Никога не съм имал делови взаимоотношения с „Уайнбърг Файненшъл“. В зората на моята… кариера имах нужда от заем, за да осъществя няколко проекта. Междувпрочем — напълно законни — добави като забеляза изпитателния поглед на Ив. — Семейство Уайнбърг не ми позволиха да припаря в банката им. Не бях достоен клиент за тях. Обърнах се към друг банкер, получих желаната сума и направих голям удар. Уайнбъргови не можаха да ми го простят.
— От думите ти разбирам, че „Уайнбърг Файненшъл“ е консервативна банка, управлявана от членовете на едно и също семейство.
— Точно така.
— Следователно ще се получи голям гаф, ако се разчуе, че „престолонаследникът“ си пада по сатанизма.
— О, да. Членовете на съвета на директорите сигурно ще бъдат шокирани и ще изритат младия Уайнбърг, независимо че е син на шефа.
— Не ми приличаше на човек, който би поел подобен риск, но дявол знае каква е истината. На улицата бръщолевеше, че всичко е било заради секса. Какво, ако е бил сред онези, които са изнасилили Алис? Като е разбрал за убийството й, се почувствал гузен или пък любопитството го е накарало да дойде на поклонението. Слушай, Рурк, сигурна съм, че действително е бил свидетел на убийство. Ако го бях арестувала, щях да изкопча истината само за десет минути.
— Очевидно същото е хрумнало и на другиго.
— На човек, който през цялото време е бил в ритуалната зала. Наблюдавал е Уайнбърг…
— Или теб — прекъсна я Рурк. — Което е по-вероятно.
— Надявам се да продължат да ме дебнат, защото много скоро ще се обърна и ще ги захапя за гърлата. — Тя вдигна очи, когато лимузината спря пред полицейското управление. Смутено надникна през стъклото, надявайки се, че пред входа няма нейни колеги. Знаеше, че дни наред ще я съсипят от подигравки. — Ще се видим вкъщи след два часа.
— Ще те чакам тук.
— Не ставай смешен. Прибирай се.
Той се облегна на седалката и включи телевизионната станция, която двайсет и четири часа в денонощието предаваше борсова информация.
— Ще те чакам — повтори и си наля още едно бренди.
— Ама че твърдоглав човек — промърмори Ив, докато излизаше от лимузината. Стъпи на тротоара и потръпна, когато чу името си.
— Добре дошла, принцесо Далас. Нима сте решила да се отбиете и да видите как бедняците си изкарват хляба?
— Целуни ме отзад, Картър — подвикна му тя и побърза да влезе в управлението, преди да е зашлевила някого от развеселените си колеги.
След час отново се появи. Беше уморена до смърт и побесняла от гняв, който си го изкара на Рурк.
— Онзи кретен Картър току-що обяви по радиото уредбата, че принцът с колесницата ме очаква. Не знам чий фасон да смачкам — твоя или неговия.
— Неговият, разбира се. — Рурк я прегърна. Тя забеляза, че е превключил канала и сега гледа някакъв стар черно-бял филм. Усети аромата на скъп тютюн и съжали, че дори тази миризма не я дразни. Напротив, действаше й успокояващо, също като прегръдката на съпруга й и черно-белия филм.