— Кои са тези актьори?
— Богарт и Бакал. Това е първият филм, в който играят заедно. Тя е била едва деветнайсетгодишна. Чуй какво ще му каже сега.
Ив се облегна назад и се засмя, когато Лорън Бакал попита Хъмфри Богарт дали умее да свири с уста.
— Филмът е чудесен. Надявам се, че някога ще имаш време да го изгледаш целият. Много си напрегната, лейтенант.
— Нищо чудно.
Рурк наля във висока чаша някаква златиста течност и я подаде на съпругата си.
— Изпий го.
— Какво е това?
— Вино.
Ив подозрително помириса течността. Знаеше, че не би се поколебал да пусне в чашата й приспивателно. После нерешително промълви:
— Канех се да поработя още един-два часа вкъщи. Искам главата ми да е бистра.
— Разбери, че се нуждаеш от почивка. Отпусни се и ти обещавам, че сутринта ще се чувстваш като нов човек.
Ив си помисли, че както винаги съпругът й е прав. Съзнанието й беше препълнено с информация, която й се струваше напълно безполезна. Днес беше извършено четвърто подред убийство, а тя все още нямаше представа кой може да бъде престъпникът. Може би ако поспи няколко часа, ще се почувства по-добре. И все пак заразсъждава на глас:
— Убиецът на Уайнбърг е действал бързо и умно. Забил е ножа в сърцето на жертвата си. Чиста работа, не е като да прережеш гърлото на някого и дрехите ти да бъдат изцапани с кръв.
Рурк измърмори нещо и започна да масажира вратните й жили. Знаеше, че това й помага да преодолее стреса.
— Действал е светкавично, защото ние бяхме по петите на Уайнбърг. Мисля си, че щом банкерът се канеше да изплюе камъчето, и други ще го сторят. Непременно трябва да се добера до списък на членовете на „братството“. Все ще намеря някакъв начин. — Отпи от виното си и попита: — За какво разговаряхте с Фийни?
— За почивката му в Мексико. Престани да се тревожиш.
— Добре. — Облегна се на седалката и притвори клепачи. Стори й се, че е останала така само няколко секунди. Ала когато отново отвори очи, вече спираха пред къщата. — Май бях заспала.
— Подремна около пет минути.
— Нали не си ми сложил нещо във виното?
— Не. Следващата част от нашата програма е да вземеш гореща вана.
— Не мисля, че… — започна Ив, но щом влязоха във фоайето, идеята й се стори привлекателна.
Десет минути по-късно, докато ваната се пълнеше с гореща вода, тя си помисли, че както винаги съпругът й знае точно какво й е необходимо. Ала когато го видя да се съблича, въпросително повдигна вежди.
— Какво правиш?
— Реших да използвам ваната заедно с теб.
— Добре. Тъкмо ще ми разкажеш как си спасил Изида.
— Х-м. — Рурк се отпусна във водата с лице към Ив. — Не отговарям за постъпките си в миналия си живот. — Подаде й чаша вино, която беше налял предварително. — А ти как мислиш?
— Не съм много веща по този въпрос. Чувала съм, че човек повтаря грешките от предишния си живот или че се поучава от тях, ала не знам кое е вярно. — Тя вдигна високо чашата, потопи се под водата, след секунда подаде глава и доволно въздъхна. — Мислиш ли, че е Изида сте били любовници?
Рурк се престори на замислен и уж случайно докосна бедрото й, сетне отговори:
— Надявам се, че съм бил неин любовник, особено ако външният й вид е бил същият.
Ив кисело се усмихна.
— Известна ми е слабостта ти към високи жени, притежаващи екзотична красота. — Тя вдигна рамене и отпи от виното си. — Повечето твои познати смятат, че си допуснал голяма грешка като си се оженил за мен.
— Откъде знаеш?
Младата жена пресуши чашата си, остави я върху шкафчето до ваната и промълви:
— Не съм сляпа, нито глуха. Знам какво говорят за мен богатите ти и надменни делови партньори. Сигурно си мислят, че кукувица ти е изпила ума и са прави. Не съм висока, екзотична красавица.
— Не. Но си най-прекрасното същество, което познавам. Чудя се как не съм те забелязал по-рано.
Ив се почувства нелепо поласкана. Както винаги погледът му я накара да се изчерви. Сведе очи и прошепна:
— Не съм те молила да ми правиш комплименти.
— Учудва ме и фактът, че се интересуваш от мнението на моите делови партньори.
— Изобщо не ми пука за тях! — сопна се Ив и усети, че е попаднала в капан. — Просто изказах на глас наблюденията си. Струва ми се, че виното ми поразвърза езика.
— Изненада ме неприятно, Ив — заяви Рурк с леден тон и тя разбра, че го е разгневила не на шега. — Не разрешавам никому да критикува вкуса ми.
— Забрави, че съм го казала. — Тя отново се гмурна под водата, ала моментално изплува, когато Рурк я прегърна през кръста. — Хей, какво правиш? Нима искаш да ме удавиш? — Примигна и забеляза сърдитото му изражение. — Слушай…