Той не й позволи да се доизкаже, а жадно впи устни в нейните. Ив почувства, че й се завива свят.
— Дойде моментът за третата част от програмата — прошепна Рурк, когато за миг й позволи да си поеме въздух. — Ще ти покажа защо съм избрал точно теб, лейтенант. Знай, че никога не допускам грешки.
Въпреки че беше възбудена от страстната му целувка, тя се намръщи.
— Не се дръж толкова арогантно. Номерата ти не минават пред мен. Не исках да те засегна, просто виното ме накара да говоря глупости.
— Не ще ти позволя да се оправдаваш с виното, когато те накарам да крещиш. — Той докосна най-чувствителното място между краката й.
— Няма да крещя — заяви тя, но след миг отметна глава и изстена. — Не мога да дишам, когато правиш така.
— Тогава не дишай. — Повдигна я, докато гърдите й се показаха над водата, после захапа зърното й, докато продължаваше да я гали между бедрата. — Ще те имам на всяка цена.
— Не обичам да съм пасивна… — Понечи да го прегърне, ала в този миг усети такава наслада, че тялото й се разтърси и тя отпусна ръце.
— Този път ще бъде както искам аз. — Внезапно Рурк осъзна, че изгаря от страст, че иска да обладае тази жена, която беше готова да му се отдаде.
— Как го правиш? — прошепна Ив.
Напуши го смях, въпреки че вече едва сдържаше желанието си. Безмълвно се изправи, грабна я в прегръдките си и я изнесе от ваната.
— Искам те в леглото — промълви. — Искам да почувствам как тялото ти вибрира, когато те докосна. — Положи я върху постелята и зацелува шията й. — Искам да усетя вкуса ти.
Ив беше като замаяна, нищо не можеше да я смути. Нямаше сили да се съпротивлява, когато отново усети пръстите му между бедрата си. Потръпна, понечи да го прегърне, ала той се плъзна надолу и Ив почувства горещия му език. Не можеше да се контролира, тялото й беше като здраво стиснат юмрук, готов да нанесе удар. Насладата я заля като гореща вълна и тя дори не разбра, че крещи.
Рурк знаеше, че тя изцяло е подчинена на властта му, че може да прави с нея каквото си пожелае. Кръвта неудържимо пулсираше в слепоочията му, тялото му беше покрито с пот, ала езикът и пръстите му не преставаха да подлудяват Ив.
Внезапно почувства, че едва сдържа желанието си. Легна между краката й, а тя ги обви около него, прегърна го и го притисна към вибриращото си тяло. Рурк повдигна бедрата й и проникна в нея. Целуна гърдата й и усети лудото туптене на сърцето й. А когато Ив отново изпита върховното удоволствие, той се въздържа и прошепна:
— Погледни ме. — Тласна още по-силно и видя как тялото й се загърчи, което подсили възбудата му. — Погледни ме, Ив. — Прекара ръце по тялото й, без да спира ритмичните си тласъци. Задъха се и почувства, че губи контрол.
Ив отвори помътнелите си от страст очи.
— Ти си единствената жена, която обичам — промълви той. — Единствената. — Отново целуна влажните й жадни устни и позволи на страстта да го завладее.
За първи път Рурк бе заспал преди нея. Ив лежеше в мрака, вслушваше се в дишането му и се притискаше към топлото му тяло. Помилва го по челото и прошепна:
— Обичам те. Луда съм по теб. — Въздъхна, отпусна се в леглото и затвори очи.
Рурк се усмихна.
Никога не заспиваше пръв.
Дванайсета глава
В разкошния си кабинет, намиращ се в небостъргач в центъра на града Рурк се подготвяше за последното съвещание за сутринта. Първоначалният му план беше да замине за Ротердам, но накрая беше решил да проведе срещата холограмно, за да остане близо до Ив.
Седеше на председателското място до огромната маса и с насмешка си мислеше, че изображението му „седи“ на същата маса отвъд океана. От лявата му страна се беше настанила секретарката му, която му подаваше документи за подпис. От другата му страна седеше преводач, готов да се намеси, ако възникне проблем с компютърната програма, извършваща симултанен превод.
Останалите места около масата бяха заети от членовете на директорския съвет на компанията „Скан еър“ или по-точно — от изображенията им. Изминалата година се беше оказала успешна за предприятията на Рурк, но не и за „Скан еър“. Той правеше услуга на собственика, като купуваше западащата му компания.
Намръщените лица на директорите подсказваха, че те не са му особено благодарни.
Рурк знаеше, че трябва да извърши драстични промени в „Скан еър“, което означаваше да закрие няколко директорски места, а останалите на тази длъжност щяха да бъдат с ограничени възможности и с по-ниски заплати. Вече беше избрал неколцина мъже и жени, които се бяха съгласили да се преместят в Ротердам и да вдигнат на крака въздухоплавателната компания.