Докато механичният глас в слушалките му превеждаше условията на договора, Рурк наблюдаваше лицата и жестовете на хората от „Скан еър“. От време на време се консултираше с преводача за допълнителни клаузи.
Всяка фраза, дори всяка дума от договора предварително му бяха известни. Нямаше никакво намерение да плати исканата сума. Имаше пълно основание, тъй като при проучването беше открил допълнителни финансови затруднения на компанията, които директорите се бяха опитали да скрият.
Не ги обвиняваше. На тяхно място би постъпил по същия начин. Ала неговите специалисти винаги правеха най-подробни проучвания и откриваха всички слабости.
Подписа се на всички копия, постави датата и подаде документите на секретарката си да ги подпише като свидетел. После тя изпрати договорите по лазерен факс. След секунди те бяха подписани от собственика на „Скан Еър“.
— Сключихме добра сделка, господин Вандерли — учтиво се обърна към него Рурк, щом получи обратно документите. — Разбрах, че се пенсионирате. Желая ви всичко най-хубаво.
Вандерли намръщено кимна и произнесе кратка реч. Холограмите изчезнаха.
Рурк се облегна на стола и каза на секретарката си:
— Хората не винаги са благодарни, когато получават огромни суми, нали, Каро?
— Прав сте, сър. — Секретарката беше ефектна жена с побеляла, грижливо фризирана коса. Носеше елегантен костюм и когато стана, късата й пола откри красивите й крака. — Ще бъдат още по-недоволни, когато само след година „Скан Еър“ ще бъде печеливша компания.
— Не след година, а след десет месеца — поправи я той и се обърна към преводача: — Благодаря, Петров. Както винаги беше безупречен.
— За мен беше удоволствие, сър. — Петров беше дроид, създаден в една от компаниите на Рурк. Беше слаб мъж, облечен в елегантен тъмен костюм. Създателите му го бяха „надарили“ с привлекателно лице, което не се набиваше на очи. Изглеждаше на средна възраст, с цел да вдъхва по-голямо доверие. Неколцина дроиди от неговата партида работеха в Обединените нации.
Рурк отново заговори на секретарката си:
— Насрочи следващото съвещание за след час. Трябва да уредя един личен въпрос.
— Напомням ви, че в един ще обядвате с шефовете на „Скай Уейз“, за да обсъдите присъединяването на „Скан Еър“ и рекламната кампания.
— Тук ли ще обядваме или навън.
— Тук, сър, в официалната зала. Още миналата седмица вие одобрихте менюто. — Тя се усмихна. — Навярно сте предчувствал, че ще купите компанията.
— Да, сега си спомних. Ще бъда там навреме. — Премина по коридора и влезе в частния си кабинет. Преди да се приближи до бюрото, грижливо заключи вратата, въпреки че не беше необходимо. Каро никога не си позволяваше да влиза тук без специална покана. Все пак се налагаше да бъде особено предпазлив, тъй като се канеше да извърши нещо незаконно. Предпочиташе да използва домашния си компютър, ала нямаше излишно време. Ив също нямаше време за губене.
Седна пред компютъра и включи специалния уред, за да не бъде засечен от службата по охрана. Наказанието за незаконно проникване в полицейския компютър беше доста строго.
— Компютър, искам списък на членовете на нюйоркския клон на Църквата на Сатаната, ръководен от Селина Крос.
РАБОТИ… ИНФОРМАЦИЯТА Е ПОВЕРИТЕЛНА СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА СВОБОДА НА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА. ИСКАНИТЕ СВЕДЕНИЯ НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ДОСТАВЕНИ.
Рурк се усмихна. Обичаше предизвикателствата.
— Добре, приятел, ще видим дали няма да размислиш. — Свали сакото си, запретна ръкави и се залови за работа.
Ив неспокойно крачеше из кабинета на доктор Майра. Макар че помещението беше проектирано и обзаведено така, че да действа успокояващо, тя никога не можеше да се отпусне напълно, винаги беше смятала Майра за изключително способен психиатър, а напоследък беше започнала да й се доверява, доколкото беше възможно. И все пак се чувстваше напрегната.
Майра знаеше за нея повече, отколкото всеки друг. Познаваше я по-добре, отколкото младата жена познаваше себе си. Навярно затова Ив не успяваше да се отпусне, когато бяха заедно.
Напомни си, че не е дошла тук по личен въпрос, а да търси помощ при издирването на убиец.
Майра влезе в кабинета и топло се усмихна. Ив си каза, че психиатърката винаги изглежда толкова… съвършена. Вместо обичайния костюм днес носеше елегантна бежова рокля и едноредно палто. Тъмнобежовите й обувки бяха с тънки като пирони токчета. Ив се запита как е възможно една жена доброволно да се обрече на подобно мъчение.
Майра спонтанно й подаде ръце — жест, който смути младата жена и едновременно й достави удоволствие.