— Прегледай ноктите и косата на мъртъвците. Ако над жертвите тегне проклятие, ноктите и косите им ще бъдат подрязани.
— Така ли? Ще те послушам. — Ив стана. — Благодаря за помощта.
— Утре ще ти изпратя необходимата информация.
— Чудесно. — Тя тръгна към вратата, спря и се обърна. — Учудвам се, че знаеш толкова много подробности. Да не би психиатрите да изучават принципите на магьосничеството?
— Имам причина да се занимавам по-обстойно с тази материя. — Майра леко се усмихна. — Дъщеря ми е последователка на уика.
Ив зяпна от изумление. Питаше се какво да каже. След няколко секунди смотолеви:
— Ясно. — Пъхна ръце в джобовете си и попита: — В Ню Йорк ли живее?
— Не, в Ню Орлиънс. Твърди, че там се чувства по-свободна. Може би ще ме помислиш за предубедена, ала съм сигурна, че ще бъдеш възхитена от принципите на уика.
— Сигурно. Утре вечер ще присъствам на събрание на уикани.
— Искам да чуя мнението ти за тях. Ако не мога да отговоря на някои твои въпроси, сигурна съм, че дъщеря ми с удоволствие ще го стори.
— Непременно ще ти се обадя. — Ив излезе от кабинета и тежко въздъхна. Докато вървеше към асансьора, си помисли: „Дъщерята на Майра е магьосница. Алш че майтап.“
Подкара колата обратно към управлението. Възнамеряваше да вземе Пийбоди и заедно да огледат къщата на Уайнбърг. Подозираше, че педантичният банкер положително има списък на членовете на братството и на жилищата, където са извършвани церемониите.
„Метачите“ вече бяха извършили задължителния обиск и не бяха открили нищо подозрително. Ала Ив тайно се надяваше, че ще намери улика, която колегите й са пропуснали.
Влезе в общата зала и без да спира, нареди на Пийбоди:
— След петнайсет минути те чакам пред колата. Искам да проверя съобщенията по секретаря и да се обадя на няколко души.
— Слушам. Лейтенант, искам да…
— Не сега! — рязко отвърна Ив и в бързината не забеляза, че сътрудничката й загрижено смръщи чело.
Ако беше видяла гримасата й, щеше да бъде подготвена за „изненадата“, която я очакваше в кабинета й.
— Здравей, Фийни. — Тя свали якето си и го захвърли на стола. — Сигурно си решил да заминеш за Мексико. Свържи се с Рурк, за да уточните подробностите. Предполагам, че ще го намериш в…
Думите замряха на устните й, когато ирландецът стана и затвори вратата. Тя втренчено го изгледа и разбра, че е научил истината.
— През цялото време си ме лъгала! — Гласът му трепереше не само от обида, но и от гняв. Очите му бяха студени, безмилостни. — Измами ме, а аз ти повярвах като глупак. Разследвала си Франк зад гърба ми. За теб няма нищо свято, готова си да очерниш дори един мъртвец.
Ив знаеше, че няма смисъл да отрича, нито да го разпитва как е разбрал. Предварително знаеше, че Фийни ще научи за нейното предателство. Сведе поглед и промърмори:
— Франк беше заподозрян от службата по вътрешна безопасност. Уитни ме помоли да докажа невинността на нашия колега, което и направих.
— Я не ме баламосвай! Репутацията на Франк беше безупречна.
— Знам. Бях…
— Все пак си се съгласила да го разследваш, и то зад гърба ми.
— Така ми наредиха.
— Нямаш ли капчица срам? Забрави ли кой те обучи? Навярно още щеше да бъдеш редови полицай, ако не те бях назначил в отдела. А ти ми заби нож в гърба! — Пристъпи към нея и тя забеляза, че ръцете му са стиснати в юмруци. В този момент би предпочела да я удари, вместо да я обсипва с упреци.
— Подозирала си, че Алис е убита, но не си го споделила с мен. Забрави ли, че съм й кръстник? Помисли ли, че ще искам да узная, ако някакъв мръсник я е погубил? Не само че ме отстрани от разследването, ами ме гледаше в очите и ме лъжеше.
Сърцето й сякаш се беше превърнало в буца лед. Тя едва промълви:
— Да.
— Подозирала си, че са я дрогирали, изнасилвали, че са я убили, но не си го споделила с мен.
Ив разбра, че се е добрал до информацията в компютъра й. Файловете бяха закодирани, ала това не е представлявало проблем за него. Навярно беше заподозрял нещо нередно снощи, след убийството на Уайнбърг.
— Дори да не изпълнявах заповедите на командира, пак нямаше да ти се доверя — заяви тя с престорено равнодушен глас. — Реших, че няма да бъдеш безпристрастен, щом става въпрос за човек, близък на твоето семейство.
— По дяволите, само не ми говори за семейство, след като никога не си го имала!
Младата жена потръпна и отново си каза, че би предпочела да я удари.
— Казваш, че си се подчинявала на заповеди — продължи той с горчивина, която сякаш я попари. — Хубаво оправдание си измислила. Подигра се с мен, все едно, че съм някакво начинаещо ченге. „Почини си, Фийни. Предоставям ти страхотна вила в Мексико.“ — Лицето му се разкриви от подигравателна гримаса. — Хубав номер, нали? Искаше да се отървеш от мен, защото не можеш да ме използваш.