— Нима си я учил да постъпва така? Нима си искал да бъде недисциплинирана? Знаеш ли какво означава да изпълняваш заповеди? — продължи Рурк без да даде възможност на Фийни да му възрази. — И да страдаш, защото знаеш, че ще наскърбиш най-верния си приятел.
— Не, не знам. — Фийни тежко въздъхна и отново изпита горчивина при мисълта, че Уитни го беше пренебрегнал. Сетне засили звука на телевизора и се втренчи в екрана.
„Инатлив, дебелоглав ирландец“ — раздразнено си каза Рурк, но едновременно изпита съчувствие към него. Докосна го по рамото и каза:
— Никога няма да забравя, че преди време ти ми направи услуга. Когато още не бях опознал Ив, жестоко я нараних поради едно недоразумение. Тогава ти ми помогна, ето защо реших да ти върна услугата.
— Не искам нищо от теб.
— И все пак ще ти помогна. — Рурк се настани по-удобно на стола и посегна към почти празната бутилка. — Какво знаеш за бащата на Ив?
— Моля? — Ирландецът рязко извърна глава и смаяно го изгледа. — Какво общо има баща й с тази история?
— Изслушай ме до край. Известно ли ти е, че до осмата й годишнина той я е пребивал, измъчвал и изнасилвал?
Фийни отново се обърна към екрана и намали звука. Рурк забеляза как едно мускулче на челюстта му нервно потръпва. Знаеше, че Ив Далас е била открита на улицата. Научил беше ужасяващите подробности от досието й, тъй като винаги проверяваше официалната информация за сътрудниците си. Подозираше, че момиченцето е било изнасилвано от собствения му баща, ала едва сега предположението му се потвърждаваше. Усети, че се задушава и здраво стисна юмруци.
— Съжалявам, не знаех. Тя никога не го е споменавала.
— Доскоро Ив изобщо не си спомняше за случилото се. Или по-точно несъзнателно блокираше спомена. Още сънува кошмари, свързани с миналото й.
— Защо ми разказваш всичко това?
— Предполагам, че и тя ще ти го каже, но предпочитам да чуеш истината от мен. Безпризорното момиченце успя да стане добър полицай с твоя помощ. Знаеш, че Ив е готова да жертва живота си за теб.
— Ченгетата се подкрепят взаимно. Това е неписан закон в нашата работа.
— Не говоря за служебните ви отношения. Тя те обича, въпреки че не се привързва лесно. Мисля, че не го осъзнава, пък и не умее да изразява чувствата си. Мисля, че дълбоко в душата си се страхува от предателство и че винаги очаква съкрушителен удар. Цели десет години си й бил като баща, Фийни. Ив не заслужава да изживее повторно горчиво разочарование.
Рурк стана и си излезе без да каже нито дума повече.
Фийни прекара длани по лицето си, машинално разроши червеникавата си коса, сетне уморено отпусна ръце в скута си.
Ив се събуди малко след шест и премигна срещу светлината, идваща от прозорците. Рурк обичаше да вижда слънцето, щом се събудеше. Тя почти никога не успяваше да спусне предпазните щори.
Чувстваше се като пребита, но реши, че е спала прекалено дълго и понечи да стане.
Без да отваря очи, Рурк протегна ръка и я притегли към себе си, като промърмори:
— Остани още малко в леглото.
— След като вече съм будна, предпочитам да се захвана за работа. Осъзнавам, че съм прекарала в леглото цели девет часа. Не мога да заспя отново.
Рурк отвори очи и забеляза, че съпругата му действително изглежда отпочинала. Прегърна я и прошепна:
— Обзалагам се, че ако извършиш разследване, ще установиш невероятен факт: в леглото могат да се вършат и други неща, освен да се спи. — Претърколи се върху нея и усмихнат добави: — Позволи ми да ти го демонстрирам.
Ив изобщо не се учуди, че тялото й мигновено реагира на думите му. Рурк проникна дълбоко в нея и видя как потъмнелите й от съня очи постепенно се избистриха.
— Вече се досетих — прошепна тя и повдигна бедрата си, понесена от неговия ритъм.
— Каква си ми умница. — Целуна я по шията, сетне промълви: — М-м-м, харесва ми. Това също. — Дланите му обгърнаха гърдите й.
Ив блажено въздъхна.
— Кажи ми, когато стигнеш до някоя част от тялото ми, която не харесваш.
Притисна го към гърдите си, обви бедра около него. Беше толкова топъл, ударите на сърцето му й действаха успокояващо. Постепенно съзнанието й се замъгли от физическата наслада.
— Хайде, направи го заради мен. — Рурк игриво захапа устните й, сетне докосна с езика си нейния език. — Направи го. Бавно.
— Ами… — Тя вече се задъхваше. — Щом ме молиш толкова любезно…
Удоволствието беше неописуемо, сякаш беше понесена на гребена на огромна вълна. Тя почувства, че Рурк я последва и притисна страната си до неговата.
След една-две минути прошепна:
— Това май беше нещо като бисквитка.