— Не може да бъде! — Ив се засмя и отмести чашата си. — Пийбоди, пълна си с изненади.
— Някой ден ще ви разкажа за баба ми и нейните пет любовника.
— Съвсем нормално е една жена да има през живота си петима любовници.
— Да, но баба ми спеше и с петимата миналия месец. — Пийбоди вдигна поглед и лицето й беше безизразно. — Тя е на деветдесет и осем. Надявам се да съм наследила нейните гени.
Ив преглътна смеха си, тъй като в този момент видеотелефонът й иззвъня.
— Тук Далас. — Когато на екрана се появи лицето на командира Уитни, тя отново проговори: — Кажете, сър.
— Искам да поговорим, лейтенант. Очаквам те в кабинета ми колкото е възможно по-скоро.
— Слушам. Ще бъда при вас след пет минути. — Ив прекъсна връзката и обнадеждено погледна към Пийбоди. — Може би ще ни възложат някаква важна задача. Продължавай работата си. Ще се свържа с теб, ако се наложи. — Отвори вратата, прекрачи прага, обърна се и добави: — Не яж от шоколадчетата ми.
— По дяволите — тихо изруга Пийбоди. — Нищо не й убягва.
Уитни беше прекарал по-голямата част от живота си, работейки в полицията, а от много години беше командир. Беше си поставил за цел да опознае всичките си подчинени и да прецени качествата и слабостите им, от които умееше да се възползва.
Беше едър мъж с груби длани като на човек, упражняващ физически труд. Тъмните му очи бяха изключително проницателни, враговете му шушукаха, че погледът му смразявал. На пръв поглед Уитни изглеждаше уравновесен и спокоен. Но и спокойствието му беше привидно и прикриваше бурните и понякога опасни чувства, които бушуваха в гърдите му.
Ив го уважаваше, в определени моменти го харесваше и винаги се възхищаваше от него.
Когато влезе в кабинета му, той седеше зад бюрото си и намръщено четеше някаква разпечатка. Уитни не вдигна поглед, само й направи знак да се настани на един стол. Младата жена се подчини и се загледа във въздушния трамвай, който в този момент шумно премина край прозореца. Както обикновено беше смаяна, че многобройните пътници, бяха въоръжени с бинокли и с далекогледи.
„Какво ли очакват да видят през прозорците на полицейския участък? — питаше се тя. — Може би изтезавани арестанти или пък окървавени жертви, облени в сълзи. И защо представата за страданията на ближните им ги възбужда?“
Уитни наруши мълчанието.
— Видях те снощи на поклонението.
Ив тръсна глава да прогони неканените мисли и съсредоточи, вниманието си върху думите на командира.
— Мисля, че почти всички колеги от управлението бяха там.
— Очевидно мнозина са го обичали.
— Да.
— Никога ли не си работила с него?
— Франк ми даде няколко полезни съвета, когато бях начинаеща в професията, няколко пъти ми се притече на помощ в трудни моменти, но никога не съм работила с него.
Уитни кимна без да откъсва поглед от лицето й.
— Франк и Фийни бяха партньори преди ти да постъпиш при нас. Когато Воджински беше преместен на канцеларска работа, ти зае неговото място като партньорка на Фийни.
Младата жена изпита странно предчувствие. Помисли си: „Тук нещо не е наред.“ А на глас отговори:
— Точно така, сър. Фийни е безутешен.
— Знам, Далас. Ето защо капитанът не е тук тази сутрин. — Командирът подпря лакти на бюрото си, машинално преплете пръсти, сетне ги отпусна. — Ситуацията е изключително деликатна, Далас.
— Свързана ли е със смъртта на сержант Воджински?
— Онова, което ще ти съобщя, е строго поверително. Ако прецениш, може да уведомиш сътрудничката си, но не бива да споменаваш нито дума пред когото и да било от полицията. Нито пред представителите на медиите. Моляте, не, заповядвам ти, да работиш сама по този случай.
Неприятното чувство прерасна в страх, когато тя си помисли за Фийни.
— Ясно.
— Има неизяснени обстоятелства около смъртта на сержант Воджински.
— Какво имате предвид, сър?
— Ще ти бъде необходима допълнителна информация. — Той скръсти ръце и се облегна на ръба на бюрото. — Подозирам, че сержантът е извършвал някакво разследване в извънработно време или е бил замесен в търговия с наркотици.
— С наркотици ли? Франк не би се докоснал до тях.
Лицето на командира остана безизразно, докато той продължи обясненията си.
— На двайсет и втори септември тази година сержантът е бил забелязан от наш агент, работещ под прикритие, в частен клуб, за който подозираме, че е център за продажба на дрога. Клубът се нарича „Атаме“ и предлага на клиентите си групови и индивидуални ритуални служби, освен това има лиценз за „извършване на сексуални услуги“. От две години насам хората от отдел „Наркотици“ държат клуба под наблюдение. Видели са как Франк купува дрога.