— Какво говориш? Не те разбирам.
— Нали казваш на децата: „Вземи си бисквитка и всичко ще ти мине. Ще се почувстваш по-добре.“ — Рурк се засмя, а тя повдигна главата му и попита: — Искал си да ме накараш да се почувствам по-добре, нали?
— Дано да съм успял. „Бисквитката“ ми се отрази много добре. — Рурк се наведе и нежно я целуна. — Желаех те безумно. Винаги жадувам за тялото ти.
— Странно е, че мъжете неизменно се събуждат с плътски желания.
— Затова сме мъже. — Той се усмихна и прекара длан по гърба й. — Да вземем душ. Обещавам ти още една бисквитка.
След половин час, олюлявайки се Ив излезе изпод душа и реши да използва кабинката за изсушаване. През все още замъгленото й съзнание премина мисълта, че настроенията на Рурк са непредсказуеми. Само за около час се беше проявил като любещ съпруг, страстен любовник и забавен събеседник. Коленете й все още се подкосяваха и тя за миг се подпря на стената на кабинката. Рурк се появи и тя предупредително вдигна пръст.
— Не се приближавай до мен. Ако отново се опиташ да ме прегърнеш, ще те обезвредя чрез сила. Честна дума. Предстои ми много работа.
Тананикайки, той се загърна с хавлия, сетне закачливо изрече:
— Харесва ми да те любя сутрин. Събуждаш се бързо само когато ти се обади полицейският диспечер или когато те прелъстя.
— Вече съм будна. — Тя излезе от кабинката, разреса косата си с пръсти, сетне се протегна за халата си, като се стараеше да стои по-далеч от съпруга си. — Хайде, върви да проучваш борсовата информация.
— Така и ще направя. Сигурно си гладна — добави на излизане. — Ще ти поръчам закуска.
Ив понечи да го спре. Чувстваше, че не може да сложи залък в устата си. После си каза, че трябва да хапне нещо, за да издържи на напрежението през деня.
Когато влезе в спалнята, Рурк вече се обличаше, но погледът му беше прикован към монитора върху нощното шкафче; на екрана се редуваха новини и финансова информация. Ив извади от гардероба някакви панталони и промълви:
— Съжалявам, че снощи си изпуснах нервите.
Той откъсна поглед от екрана и забеляза, че Ив е обърната с гръб към него; преструваше се, че си търси подходяща риза.
— Беше разстроена и то с пълно право.
— Все пак съм ти задължена, че не ме накара да се почувствам като кръгла глупачка.
— Важното е как се чувстваш сега.
Ив сви рамене.
— Снощи доста мислих и реших, че ще си върша работата. Може би… може би ако се справя добре, Фийни няма да ме мрази толкова много.
— Той не те мрази, Ив. — Младата жена не реагира и Рурк предпочете да замълчи. Беше програмирал закуската им в скрития в ниша автоготвач. — Реших, че пържени яйца с шунка ще подобрят настроението ти тази сутрин.
— Подобна закуска може да подобри настроението на всекиго. — Принудено се усмихна и отиде да вземе храната.
Рурк включи телевизора на Канал 75.
Усмивката на Ив помръкна, докато репортерката, издокарана и гримирана дори в този ранен час, съобщаваше подробности около убийството на Уайнбърг.
— Въпреки че лейтенант Ив Далас от отдел „Убийства“ се е намирала на местопрестъплението, полицията няма солидни доказателства за самоличността на убиеца. В продължение на два дни лейтенант Далас се натъкна на две жертви, прободени с нож. Когато я запитахме дали между убийствата съществува някаква връзка, тя отказа всякаква информация.
— Дори десетгодишно полусляпо дете щеше да види, че убийствата са свързани! — възкликна младата жена и отмести чинията си. — Сигурна съм, че онази мръсница Крос седи в дяволската си бърлога и ни се присмива.
Тя скочи от мястото си и закрачи из стаята. Рурк си каза, че това е добър признак. Гневът я караше да забрави самосъжалението.
— Заклевам се, че ще я пипна. Ще я накарам да си плати за смъртта на четирима души. Ако успея да докажа, че Крос има нещо общо с убийството на Уайнбърг, ще я раздразня още повече. Вероятно не ще получа разрешително за обиск на жилището й, но поне ще й лазя по нервите.
Рурк избърса ръцете си с бледосинята ленена салфетка и заяви:
— Може би ще успея да ти помогна.
След като не получи отговор от съпругата си, която продължаваше да крачи напред-назад и да си мърмори под носа, той се доближи до шкафа и извади от чекмеджето запечатан диск.
— Лейтенант, моля за малко внимание.
— Какво? Не виждаш ли, че размишлявам.
— Тогава няма да нарушавам концентрацията ти със списък на членовете на сектата. — Закачливо се усмихна и зачака реакцията й.
— Списък на членовете ли? Как успя да се добереш до него?
Рурк наклони глава.
— Мисля, че това не те интересува.
— Точно така — побърза да заяви тя. — Само ми кажи дали Уайнбърг фигурира в него.