— Злоупотребил си с нея, Джак. Нима един командир трябва да жертва подчинените си?
— Да, понякога съм изправен пред дилема. — Уитни прокара пръсти през гъстата си прошарена коса. — Изпълнявам дълга си, макар да знам, че понякога ще страдам заради решенията си. Служителите от вътрешна безопасност ми дишаха във врата. Най-важното беше да докажа невинността на Франк и да спестя на семейството му допълнителни тревоги. Избрах Далас, защото ти си я обучавал.
— Да — прошепна ирландецът и сърцето му се сви от мъка.
— Кажи ми честно как би постъпил на мое място? Служител на полицията бил видян да купува дрога от пласьор, който е под наблюдение. Същият полицай внезапно умира и аутопсията показва, че е вземал наркотици. Шестото чувство ти подсказва, че колегата ти е невинен. Сърцето ти говори същото, спомняш си как заедно с покойния сте кръстосвали улиците на Ню Йорк като начинаещи полицаи. Ала служителите от отдела по безопасност не вярват в предчувствия и догадки, а във факти. Е, как би постъпил на мое място?
Фийни, който не беше мигнал цяла нощ и си бе задавал същия въпрос, безпомощно поклати глава.
— Нямам представа. Знам само, че за нищо на света не бих заел твоя пост.
— Вярвам ти, иначе щях да те помисля за умопобъркан. — Изражението на Уитни се поразведри. — Далас работи едва от седмица по случая и още първия ден доказа невинността ти. Благодарение на събраната от нея информация успях да приспя подозренията на момчетата от отдела по безопасност. Вбесени са, че Франк е започнал собствено разследване, но за щастие престанаха да ме подлагат на натиск.
— Слава Богу. — Фийни пъхна ръце в джобовете си и се обърна с лице към Уитни. — Далас е отлично ченге, Джак. Съжалявам, че така се нахвърлих върху нея.
Командирът свъси вежди.
— Сгрешил си. Трябваше да поискаш обяснение от мен. Лейтенантът само изпълнява заповедите ми.
— Приех постъпката й за лична обида, почувствах се предаден от нея. — Той печално въздъхна като си спомни мъртвешки бледото й лице и безизразните й очи. Познаваше това изражение — така изглеждаха хората, които са свикнали да понасят удари и не очакват нищо хубаво от живота. — Трябва да й се извиня.
— Тя ми се обади малко преди да дойдеш. Съобщи ми, че днес ще работи вкъщи.
Ирландецът кимна, сетне промълви:
— Ще ми разрешиш ли да отсъствам няколко часа от службата?
— Съгласен съм.
— Искам още нещо — да участвам в разследването.
Уитни се облегна на стола и се замисли.
— Нямам право да се бъркам в работата на Далас. Тя отговаря за случая и сама подбира сътрудниците си.
— Пийбоди, моля те, обади се — каза Ив, без да откъсва поглед от монитора. Учудваше се колко хора от списъка на Рурк познава лично. Допреди година не би й хрумнало, че е възможно да се движи в обществото на политици, банкери и сенатори, ала бракът й изцяло бе променил живота й.
— Лекари, адвокати… — промълви тя. — Господи, този сме го канили на вечеря. Ето още едно познато име. Дамата е прочута балерина. Подозирам, че е била любовница на Рурк.
— Обажда се Надин — обяви Пийбоди, питайки се дали лейтенантът говори на себе си или иска да сподели с нея пикантната информация. Изкашля се, кихна и уточни с прегракнал глас: — Надин Фарст.
— Идеално. — Ив за всеки случай изключи монитора и се обърна към видеотелефона. — Е, Надин, какво ново ще ми кажеш? Каква новина ще ми съобщиш?
— „Новината“ си ти, Далас. Двама мъртъвци в един ден. Май става опасно за всички, които те познават.
— Доколкото виждам, ти си жива и здрава.
— Поне засега. Слушай, предлагам ти сделка. Разполагам със сведения, които положително ще те заинтересуват.
— Какви са условията ти?
— Предаване на живо от дома ти. Ще го излъчим по обяд, а ти ще информираш обществеността за хода на разследването на двете убийства.
— Няма да стане. Предлагам ти интервю за вечерните новини, което ще проведем в кабинета ми в управлението.
— Първият мъртвец е бил открит в дома ти. Искам да заснема мястото.
— Намериха го на тротоара. Откажи се от идеята да проникнеш в дома ми.
Надин се намръщи, макар да знаеше, че едната й гримаса няма да накара Ив да промени решението си.
— Държа интервюто да бъде излъчено по обяд — настоя тя.
Ив погледна часовника си, замисли се, после отсече:
— Чакам те в кабинета ми в дванайсет без четвърт. Ако успея, ще бъда там. В противен случай…
— По дяволите, трябва ми повече време. Петнайсет минути не са достатъчни…
— Достатъчни са за репортер от твоята класа. Но прави му сметка, ако си ме измамила и сведенията ти са безполезни.