— Вашият… хм… Съмърсет ми каза да се кача направо при теб. — В помещението беше топло, но той не свали палтото си, а пъхна ръце в джобовете му. — Дойдох да ти кажа, че вчера не бях прав. Не биваше да се нахвърлям върху теб. Трябваше да се досетя, че изпълняваш заповедите на командира.
Видя как устните й потрепнаха, сякаш се канеше да му отговори. После здраво ги стисна и не каза нищо. Хрумна му, че прилича на пребито куче.
„Ти сломи сърцето й.“
„Баща й я пребивал, измъчвал и системно я изнасилвал.“
„В продължение на десет години ти й беше като баща.“
Не можеше да забрави думите на Рурк и се чувстваше още по-виновен.
— Наговорих ти какви ли не врели-некипели. — Той извади ръце от джобовете си и уморено потърка лицето си. — Извинявай, Далас.
— Искам да знам дали действително ме обвиняваш и ме мислиш за предателка? — извика тя, не успявайки да се овладее. Вдигна ръка, обърна се и се втренчи през прозореца.
— Искаше ми се да си изкарам яда върху теб. Бях вбесен. — Приближи се до нея и продължи: — Поведението ми беше непростимо. — Докосна я по рамото и като опарен отдръпна ръката си, когато младата жена потръпна. Пое си дълбоко въздух и повтори: — Поведението ми беше непростимо. Имаш право да страниш от мен. Допуснах грешка и сега ще плащам за нея.
— Знам, че никога повече не ще ми се доверяваш. — Ив засрамено избърса с опакото на дланта си сълзата, която се стичаше по страната й.
— Говориш глупости. Далас. В целия свят няма човек, на когото да имам по-голямо доверие. Знаеш ли, че не бих се извинил на жена ми дори ако допрат оръжие до слепоочието ми? А ето че на теб поднасям най-искреното си извинение. — Нетърпеливо я хвана за ръката и я обърна с лице към себе си. Тя се вцепени. В очите й блестяха едва сдържани сълзи. — За Бога, Далас, само не плачи. Сърцето ми се къса като те гледам. — Повдигна брадичката си и извика: — Хайде, удари ме! Няма да те издам, че си нанесла побой на по-висш офицер.
— Не искам.
— По дяволите, изпълнявай заповедите на началството.
По устните й заигра едва забележима усмивка, Фийни изглеждаше толкова смешен, когато се ядосаше и в кротките му очи проблясваха гневни пламъчета.
— Съгласна съм да те ударя, но след като се избръснеш. Страхувам се, че четината ти ще смъкне кожата на пръстите ми.
Ирландецът почувства как тежкото бреме се смъква от плещите му, но заядливо промърмори:
— Станала си мекушава. Навярно е от разкоша, който ти е осигурил онзи богат негодник.
— Снощи буквално съсипах от бой един от най-скъпите спаринг дроиди — последно изобретение на компанията на Рурк.
— Сериозно ли говориш? — Кой знае защо Фийни се почувства горд от постъпката й.
— Съвсем. Представях си, че се бия с теб.
Той се усмихна, извади от джоба си пакетче със захаросани бадеми и го поднесе към нея, сетне заяви:
— Детективите от компютърния отдел не използват юмруците си, а умовете си.
— Но ти ме научи да използвам и двете.
— Както и да се подчиняваш на заповеди — добави Фийни и впери поглед в лицето й. — Щях да се срамувам, че си моя ученичка, ако не беше го сторила. Постъпи правилно, Далас, помогна на Франк. И на мен. — Очите й отново се наляха със сълзи и той възкликна с треперещ глас: — Недей! Да не си посмяла да се разплачеш. Заповядвам ти да престанеш!
Младата жена избърса носа си с опакото на дланта си.
— Виж, не плача.
Ирландецът изчака за миг, докато се убеди, че тя няма да избухне в ридания и да постави в неловко положение не само него, но и себе си. Когато очите й се проясниха, кимна с облекчение и одобрително заяви:
— Така те искам. — Посочи към чантата си и добави: — Ще ме вземеш ли в екипа си?
Младата жена понечи да му отговори, но замълча.
— Разговарях с Уитни — обясни Фийни, а вътрешно почувства удовлетворение — беше я обучил прекрасно. — Направо му свих сармите.
— Така ли? — Ив повдигна вежда. — Съжалявам, че не съм присъствала — гледката не е била за изпускане.
— Лошото е, че като си изкарах яда върху него, разбрах, че е прав. Избрал е най-доброто ченге за тази деликатна задача. Известно ми е какви усилия си положила да отстраниш момчетата от отдела по безопасност и да снемеш подозренията от Франк и от мен. И че се стараеш да откриеш кой е убил нашия колега и внучката му Алис. — Замълча, задавен от скръб, сетне продължи: — Искам да ти помогна, Далас. Ще бъда честен с теб — трябва да участвам в разследването, за да отмъстя за близките ми хора. Уитни каза, че ти избираш сътрудниците си.