— Да поговорим за втората жертва. Вярно ли е, че сте преследвала този човек и че е бил убит едва ли не пред очите ви?
Ив очакваше подобен въпрос и беше измислила как да извлече полза от него.
— Томас Уайнбърг ми беше намекнал, че ще ми даде информация, която ще улесни разследването.
— Каква информация?
„Хвана се“ — помисли си Ив, но не издаде радостта си.
— Нямам право да ви я съобщя. Ще ви кажа само, че докато разговаряхме, господин Уайнбърг стана много неспокоен и внезапно побягна, а аз хукнах след него.
— И само след няколко минути е бил убит, така ли?
— Да.
Изнервена от гласа на режисьора в слушалките, който й съобщи, че времето й изтича. Надин побърза да приключи интервюто. Отпрати операторката, облегна се на стола, кръстоса елегантните си крака и лукаво се усмихна на Ив, когато забеляза нетърпението й. Сетне реши да задоволи любопитството й.
— И така Чарлс Форт официално е приел фамилията на майка си дванайсет години, след като баща му е бил осъден за ритуално убийство на петима души. Говори се, че жертвите му са били многобройни, но вината му не е била доказана. Труповете не са били открити.
— Историята на Конрой ми е известна. Не знаех, че е имал дете.
— Благодарение на специалния закон това е останало в тайна. Не са искали да забъркват семейството. Съпругата се развела с Бейнс няколко години преди да го заловят. Напуснала го заедно с шестнайсетгодишния им син. След пет години бащата бил уличен в престъпленията. Източникът ми твърди, че синът не е пропуснал нито едно съдебно заседание.
Ив си спомни за дребния, невзрачен човечец, с когото се бе запознала на поклонението пред ковчега на Алис. Никога не би си помислила, че е син на чудовище. Дали престъпните наклонности се предаваха по генетичен път? Внезапно се досети за собствения си баща и потръпна.
— Благодаря ти, Надин. Дано информацията ни помогне при разследването.
— Имам и сведения за много от сектите в Ню Йорк. Ако се интересуваш, ще ти ги предоставя. Един последен въпрос. Доколкото видях, разпитваният се е опитал да ти пререже гърлото. Това означава ли, че вече подозиращ някого?
Ив сведе поглед към ръцете си и разсеяно си помисли, че все не намира време за маникюр.
— Не мога да ти отговоря. И още нещо — в ареста е забранено да се снима с камера.
— Колко жалко. Благодаря за интервюто, Далас. Ще поддържаме връзка, нали?
— Непременно. — Ив я проследи с поглед. Беше сигурна, че репортерката ще отиде право в ареста и че името на Селина Крос ще бъде съобщено до края на обедните новини.
Хрумна й, че общо взето беше свършила добра работа тази сутрин. Потръпна от болка и затърси из чекмеджетата си чантичка с материали за първа помощ.
Петнайсета глава
— Няма да успея да се отбия вкъщи. — Ив се беше свързала с Рурк, докато компютърът издирваше цялата информация за Дейвид Бейнс Конрой. — Можеш ли да ме вземеш от управлението в шест, за да отидем на сбирката на Изида.
— Съгласен съм, но ще използваме моя кола, не полицейската таратайка. — Внезапно той се намръщи и промълви: — Приближи се до екрана. Сега пък какво?
— Не те разбирам. Не ми губи времето, заета съм.
— Какви са тези рани на шията ти?
— О, бях забравила за тях. — Тя докосна дълбоките драскотини. Така й не беше намерила превързочни материали. — Малко недоразумение. Аз спечелих спора.
— Не се съмнявам. Дезинфекцирай раните, лейтенант. Ще те взема в шест и половина. Ще хапнем нещо, докато пътуваме.
— Добре. Хей, почакай. Не искам да използваме лимузината.
Рурк се усмихна и повтори:
— Ще те взема в шест и половина.
— Слушай, не се шегувам. Не искам да… — Тя млъкна, когато екранът потъмня. Изруга, тежко въздъхна и отново се обърна към компютъра.
Международната компютърна мрежа разполагаше с огромно количество информация за Дейвид Бейнс Конрой, но Ив се спираше върху най-важните данни.
РАЗВЕДЕН, С ЕДНО ДЕТЕ ОТ МЪЖКИ ПОЛ НА ИМЕ ЧАРЛС, РОДЕНО НА 22 ЯНУАРИ 2025, НАСТОЙНИЧЕСТВОТО ПОВЕРЕНО НА МАЙКАТА ЕЛЕН ФОРТ.
„Не се учудвам — помисли си Ив. — На масовите убийци не се разрешава попечителство над малолетни.“
— Искам сведения в какво е бил обвинен и какви присъди е получил — нареди тя на компютъра.
ОБВИНЕН И НАМЕРЕН ЗА ВИНОВЕН В ПРЕДУМИШЛЕНО УБИЙСТВО, ПРИ КОЕТО ЖЕРТВАТА ДОРИЙН ХАРДЪН, ДВАЙСЕТ И ТРИ ГОДИШНА, ОТ СМЕСЕНА РАСА, Е БИЛА УМЪРТВЕНА ПО ОСОБЕНО МЪЧИТЕЛЕН НАЧИН, А ПОСЛЕ ИЗНАСИЛЕНА И НАРЯЗАНА НА ПАРЧЕТА. ОСЪДЕН Е НА ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР ПРИ СТРОГ РЕЖИМ БЕЗ ПРАВО НА НАМАЛЯВАНЕ НА ПРИСЪДАТА.