— По дяволите, защо никой не го е забелязал?
ДАННИТЕ ОТ МЕДИЦИНСКИЯ КАРТОН ПОКАЗВАТ, ЧЕ В ПЕРИОД ОТ ДЕСЕТ ГОДИНИ МОМЧЕТО Е ЛЕКУВАНО В РАЗЛИЧНИ БОЛНИЦИ И В РАЗЛИЧНИ ГРАДОВЕ. НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРЕДПАЗВАНЕ НА МАЛОЛЕТНИ ОТ МАЛТРЕТИРАНЕ НЕ Е ПОИСКАЛА ИНФОРМАЦИЯ ОТ СЪОТВЕТНИТЕ ЗДРАВНИ ЗАВЕДЕНИЯ.
— Ама че идиоти! — Ив потърка челото си, опитвайки се да пропъди нетърпимото главоболие. Случилото се с Чарлс прекалено много й напомняше собственото й детство. Отново се обърна към компютъра: — Искам сведения дали субектът е бил подложен на психиатрично лечение и дали му е бил съставян психологически профил.
СУБЕКТЪТ ДОБРОВОЛНО Е ПОСТЪПИЛ В КЛИНИКАТА „МИЛЪР“ КАТО ВЪНШЕН ПАЦИЕНТ. ЛЕКУВАЩ ЛЕКАР ОТ ФЕВРУАРИ 2045 ДО СЕПТЕМВРИ 2045 ДОКТОР ЪРНЕСТ РЕНФРУ. ФАЙЛОВЕТЕ СА ЗАКОДИРАНИ И ДО ТЯХ НЯМА ДОСТЪП. НЯМА ДРУГА ИНФОРМАЦИЯ.
— Добре, засега и това е достатъчно. Съхрани информацията, файл „Чарлс Форт“, препратка „Конрой“. Изключи се, когато свършиш.
Тя вдигна глава, когато Фийни застана на вратата и каза:
— Току-що освободиха Крос.
— Жалко, че хубавите неща свършват толкова бързо.
— Слушай, погрижи се за драскотините — има опасност да се инфектират.
— Добре. Имаш ли малко свободно време?
— Разбира се.
— Какво знаеш за Дейвид Бейнс Конрой?
Фийни подсвирна и приседна на ръба на бюрото й.
— Хей, та това беше преди години. Доколкото си спомням, този ненормалник нарязвал жертвите си на парчета и ги държал в хладилна чанта. Непрекъснато пътувал с караваната си из страната и проповядвал.
— Проповядвал ли?
— Е, думата не е съвсем точна. Конрой се обявил за Антихрист. Бил яростен защитник на анархизма и на свободата да се отдаваш на плътски удоволствия, обещавал да отвори вратите на ада. Навярно повечето от жертвите му са хора, които е качил на автостоп. Поне три от тях са били лицензирани компаньонки. Проститутките са най-честите жертви на психопатите.
— Обявили са го за вменяем и едва тогава да го изправили пред съда.
— Да, издържал е тестовете. От правна гледна точка е бил нормален, но всъщност е бил напълно умопобъркан.
— Имал е семейство.
— Да, имаше нещо такова. — Фийни затвори очи и се опита да си припомни подробностите. — По онова време още работех в отдел „Убийства“ и нямаше полицай, който да не се интересува от съдбата на безмилостния психопат. Доколкото ми е известно, този тип не се е подвизавал в Ню Йорк, ала кой знае защо още си спомням съпругата му. Беше дребничка и много изнервена жена с мъртвешки бледо лице. Мисля, че го напусна още преди да се разбере за зверствата му. Конрой имаше и малък син. Спомних си нещо странно.
— Какво?
— Очите на момчето бяха черни като на баща му. Само че бяха някак… мъртви. Тогава си мислех, че рано или късно ще тръгне по стъпките на престъпния си баща. После майката и синът сякаш изчезнаха от лицето на Земята и повече никой не ги видя.
— Ще ти издам една тайна — престорено равнодушно заяви Ив. — Довечера ще видя сина на Конрой. Поканена съм да присъствам на магьосническа сбирка.
Както и очакваше, Рурк дойде да я вземе с лимузината, което раздразни Ив. Ала раздразнението й се изпари, когато забеляза, че съпругът й е заредил автоготвача с ястия от италианската кухня.
Още преди да преминат по моста „Жаклин Онасис“, тя се беше нахранила до насита. Рурк понечи да й налее чаша бургундско, но Ив го спря с думите, че не пие в работно време.
— Е, аз не съм на работа. — Той с наслада отпи от виното, после докосна шията й. — Защо не си потърсила медицинска помощ?
— Бях заета е друго.
— Дори знам с какво. — Рурк доволно се усмихна, когато видя смаяното й изражение. — Докато пътувах към полицейското управление, гледах повторение на интервюто ти. Изненадан съм, че си се оставила на Надин да те придума.
— Не ме е придумала. Сключихме сделка и аз получих своето. — Приведе се и натисна някакво копче, чрез което се задействаше преградата между тях и шофьора. — Смятам, че е по-добре да ти разкажа всичко преди да се появим на магьосническото сборище.
Описа разкритията на Надин и заключи:
— Сега подозренията падат не само върху Селина, а и върху Чарлс.
— Мислиш ли, че е генетично обременен?
— Нищо чудно.
За миг Рурк остана безмълвен. Темата беше особено болезнена и за двама им. После промърмори:
— Надявам се, че знаеш какво правиш, лейтенант. Питам се обаче дали обстоятелствата не са превърнали младежа в пълна противоположност на бащата престъпник.
— Фактите говорят, че може би е виновен. Познавал е Алис, а като човек, следвал фармация, е знаел доста за наркотиците. В кръвта на Франк бяха открити наркотици, а Алис халюцинираше. Другите двама мъртъвци са жертви на ритуални убийства, а Форт е член на секта. Не мога да пренебрегна всичко това.