— Според мен той изобщо не прилича на убиец.
Ив замислено изрече:
— Веднъж арестувах една стара дама, която изглеждаше като най-добродушната старица на света. Казваха, че прибирала вкъщи бездомни котки и черпела съседските деца със сладки, които приготвяла собственоръчно. На первазите на прозорците й имаше сандъчета с цветя. Оказа се, че докато я заловим е успяла да подмами в апартамента си шест деца и е хранела котките с вътрешностите им.
— Много забавна история. — Рурк потръпна от отвращение и пъхна чинията си в специалния процеп. — Разбрах намека ти. — Той извади от джоба си амулета, който му беше подарила Изида и го окачи на шията на Ив.
— Защо го правиш?
— Отива ти повече, отколкото на мен.
Тя присви очи и възкликна:
— Глупости! Ей Богу, не подозирах, че си суеверен.
— Не съм — излъга Рурк, обърна се към нея и заразкопчава блузата й.
— Хей, какво правиш?
— Измислих как да прекараме приятно времето. Ще пътуваме поне още час. — Опитните му ръце обгърнаха гърдите й.
— Отказвам да се любя на задната седалка като някоя тийнейджърка. Това е…
— Прекрасно — довърши той вместо нея и зацелува гърдите й.
Ив се чувстваше необичайно отпочинала, когато лимузината най-сетне зави по тясно локално шосе. От двете страни на платното се издигаха високи дървета и преплетените им клони образуваха арка. Въпреки че небето беше обсипано с ярки звезди, наоколо цареше пълен мрак. Някакво животно пробяга през шосето и Ив забеляза блестящите му златисти очи.
— Колата на Фийни и Пийбоди следва ли ни?
— Да, струва ми се. — Рурк напъха ризата в панталоните си, сетне се ухили и промълви: — Лейтенант, облякла си ризата си наопаки.
— По дяволите! — Тя обърна дрехата и отново я сложи. — Не бъди толкова самодоволен. Само се преструвах, че ласките ти ми доставят удоволствие.
— Скъпа моя! — Той целуна ръката й. — Прекалено добра си към мен.
— Знам. — Ив свали амулета и го сложи на шията му, преди Рурк да запротестира, тя обгърна лицето му с длани и настоя: — Моля те, носи го.
— Добре. И без това не вярваш във вълшебните му свойства.
— Не, но мисля, че ти си убеден в тях… Слушай, шофьорът знае ли пътя?
— Указанията на Изида са програмирани. — Той погледна часовника си и добави: — Смятам, че сме близо до местоназначението ни.
— Ако питаш мен, мисля, че сме се заблудили. — Ив се загледа през стъклото, но в мрака се виждаха само стволовете на високите дървета. — Не мога да повярвам, че само на два часа път от Ню Йорк се простира такава пустош.
— Не обичаш да напускаш големия град, нали?
— А ти?
Рурк сви рамене.
— Обичам да ходя в провинцията, но не издържам дълго там, макар тишината да ми действа успокояващо.
— А пък мен ме изнервя. — Лимузината зави по друг лъкатушещ из гората път. — Всичко ми се струва еднакво… с две думи — пълна скука. Друго си е да вървиш през Сентръл Парк — сто на сто ще те нападне крадец или наркоман. Най-малко ще налетиш на някоя проститутка или на хомосексуалисти. — Тя вдигна поглед и забеляза, че съпругът й се усмихва. — Защо се смееш?
— Животът с теб е толкова… интересен.
Ив презрително изсумтя и сложи кобура си.
— Не можеш да се оплачеш, че си живял скучно преди да се запознаем. Богаташ като теб може да има всяка жена, която си пожелае. Животът ти е бил един безкраен празник.
— Досадата беше неописуема — въздъхна той. — Навярно щях да се побъркам, ако не ти беше хрумнало да ме заподозреш в убийство.
— Щастлив е бил денят, в който си ме срещнал — иронично промълви Ив, сетне забеляза някакви светлинки между дърветата и възкликна: — Слава Богу, че не сме се загубили. Изглежда, че купонът вече е започнал.
— Не се отнасяй подигравателно към ритуалите им. Ще обидиш хората, които ни поканиха.
— Няма — обеща тя, въпреки че още отсега я напушваше смях. — От теб искам да наблюдаваш не само Форт, но и всички присъстващи. Незабавно ми кажи, ако видиш познато лице. — Ив извади от чантата си някакъв малък уред и го пъхна в джоба си.
— Не беше ли това миниатюрно записващо устройство — невинно попита Рурк. — Смятам, че използването му е противозаконно и е проява на неуважение към хората, които са ни поканили.
— Не знам за какво говориш.
— Пък и не ще се наложи да влезе в употреба — добави той. Натисна някакво копче на ръчния си часовник и продължи: — Това е много по-ефикасно. Знам каква е разликата, защото и двете устройства се произвеждат в моите заводи. — Колата спря край някаква полянка и Рурк се усмихна. — Мисля, че пристигнахме.