— Верни ли са предположенията ми?
— Съществуват много теории за генетичната обремененост. — Той поклати глава. — Не съм сигурен, че съм наследил „качествата“ на баща ми. Все пак трябва да признаете, че всяко дете, независимо какви са родителите му живее със страха, че е генетично обременено.
Думите му жегнаха Ив; Час говореше така, сякаш знаеше тайната й.
— Какво влияние оказа баща ви върху живота ви?
— Огромно. Имате голям опит при разследванията, лейтенант. Сигурен съм, че вече сте проучила всички материали относно баща ми. Навярно сте се убедила, че той притежава неоспорим магнетизъм. Беше човек, който бе убеден, че е над всякакви закони. Трудно е да се устои на подобна арогантност.
— За мнозина злото е притегателна сила.
— Права сте. — Той тъжно се усмихна. — Предполагам, че всеки ден се сблъсквате с примери за това. Баща ми беше несломим в буквалния и в преносния смисъл. Притежава неподозирана физическа сила и железен характер. — За миг Час притвори очи. Принуден беше да говори за онова, което искаше завинаги да забрави. — Страхувах се, че ще стана като него, обмислях да се разделя с най-ценния дар божи — с живота.
— Да разбирам ли, че сте се опитвал да се самоубиете?
— Не. Но много често ми се искаше да го сторя. Първия път, когато ми хрумна тази мисъл, бях едва десетгодишен. — Той отпи от чая си, за да се поуспокои. — Представяте ли си какво съм преживял, за да реша да сложа край на живота си?
Ив си каза, че много добре го разбира. Самата тя бе невръстно дете, когато й беше хрумнало да се самоубие, за да сложи край на мъките си.
— Баща ви малтретираше ли ви?
— „Малтретирал“ е неточно определение. Всъщност той ме пребиваше. Най-страшното беше, че го правеше съвсем хладнокръвно, не в мигове на гняв. Нахвърляше се върху мен най-неочаквано, замахваше с юмрук и счупваше ръката ми с безразличието на човек, който пропъжда досадна муха.
Ив забеляза, че Час машинално е свил дланите си в юмруци. Той погледна ръцете си и бавно разпери пръсти.
— Нападаше ме като акула — мигновено и в пълно мълчание. Никога не издаваше какво възнамерява да направи. Животът ми изцяло беше подчинен на капризите му, на желанието му да ми причини болка. Бях попаднал в ада — прошепна Час, сякаш изричаше молитва.
— Никой ли не ви помогна? Не се ли опитаха да му попречат?
— Никога не се задържахме дълго в някой град. На двама ни с мама беше забранено да се сприятеляваме с когото и да било. Баща ми твърдеше, че мисията му е да проповядва учението на Антихриста… Счупваше ми я ръка, я крак, сетне сам ме водеше в болницата, преструвайки се на загрижен родител.
— Защо не се оплакахте на някого?
— Едва ли щяха да ми повярват. Никой не би могъл да предположи, че един баща е способен на такива зверства. Пък и на кого можех да се оплача?
Ив също не се беше оплакала никому. И тя не бе имала близък човек, на когото да се довери.
— Когато бях съвсем малък — продължи Час, — взимах думите му за чиста монета. Вярвах, че ще ме сполети страшно наказание, ако се оплача на някого. Бях на тринайсет, когато той ме изнасили за пръв път. Завърза ръцете ми, а когато се разплаках, ми обясни, че това е обредна церемония, че сексът е в основата на живота. Негово задължение и право било да извърши ритуала, който ще ме направи истински мъж. — Наля си още чай, Ив забеляза, че ръцете му треперят. — Нямах представа, че ме изнасилва. Не се съпротивлявах, не го молех да престане. Беззвучно плачех и му позволих да прави каквото си пожелае.
— Изнасилил ви е… — смаяно промълви Пийбоди.
Час поднесе чашата към устните си, но установи, че не може да отпие нито глътка. Беше задавен от емоции. Постепенно се овладя и продължи ужасяващия си разказ:
— И така, не споделих с никого какво ми е сторил. Дори след години, когато го осъдиха на доживотен затвор, не казах нищо на полицията. Не вярвах, че ще го задържат в затвора. Притежаваше несломим дух и необикновена физическа сила, а извършените убийства сякаш бяха подсилили убеждението му, че е недосегаем. Странно, но майка ми се реши да избяга с мен именно заради секса. Не заради жестокостта му, не защото ме пребиваше до смърт, дори не и заради отвратителните убийства, които бе извършил и за които тя навярно знаеше. Ала един ден го завари да ме изнасилва върху неговия олтар, около който горяха черни свещи. Баща ми не я забеляза, ала аз съзрях изражението й, когато пристъпи в стаята. После безшумно излезе и го остави да свърши с мен. Същата нощ тайно напуснахме дома ни.
— Въпреки всичко майка ви не е отишла в полицията.