— Не. — Той изгледа Ив. — Навярно си мислите, че ако го беше сторила, жертвите му щяха да бъдат по-малко. Ала знайте, че понякога страхът надделява над другите чувства. Единственото й желание беше да се спаси, да остане жива. Когато арестуваха баща ми, всеки ден бях в съдебната зала. Сигурен бях, че той ще намери начин да избегне правосъдието. Не повярвах, дори когато обявиха, че ще го затворят до края на живота му. Опитах се да го залича от паметта си, да заживея нормално. Намерих си работа, която ми беше интересна и за която смятах, че имам талант. Ала останах самотник, страхувах се да се сближа с когото и да било. В гърдите ми се спотайваше необясним гняв, бях озлобен към целия свят. Поглеждах случаен човек и изпитвах омраза към него, защото изглеждаше щастлив. Или пък нещастен. Ненавиждах ближните си, защото не се опитваха да забравят ужасяващото си минало. И също като баща ми не се задържах дълго на едно място. Мисълта за самоубийство ставаше все по-натрапчива. Изплаших се и потърсих помощ. — Той с усилие се усмихна. — Макар че не го осъзнавах, именно тогава започнах новия си живот. Направил бях решителната стъпка, когато споделих ужасяващата си тайна. Осъзнах, че съм бил невинна жертва на извратения си баща, дори простих на майка ми. Ала злобата и гневът се бяха свили на кълбо в душата ми. Всичко се промени, когато се запознах с Изида.
— Навярно ви е сближил интересът към окултните науки — обади се Ив.
— Да, именно този интерес ме излекува от омразата. — Час замислено отпи от чая си. — Ненавиждах целия свят и когато се запознах с Изида, бях груб към нея. Изпитвах отвращение към абсолютно всички религии и ненавиждах нейните убеждения. Беше толкова красива и чиста! Мразех я дори заради това. Изида ме помоли да присъствам на една церемония само като наблюдател. Казах си: „Защо пък не? Като учен ще докажа, че вярата й се гради върху изтъркани фрази, повтаряни от глупци.“ Спомнях си как баща ми използваше религиозните си убеждения като оправдание за жестокостите си и за тираничния си характер.
С ирония наблюдавах церемонията, но постепенно усетих гняв, който се постарах да прикрия. Изпитах омраза към членовете на братството заради тяхната непретенциозност и безрезервна вяра. Бях виждал същия екстаз, изписан по лицата на онези, които идваха да чуят проповедите на баща ми. Казах си, че не искам да имам нищо общо с тези хора, но неочаквано за самия себе си посетих още три техни сбирки. Сега разбирам, че именно тогава са започнали да зарастват душевните ми рани. В нощта на пролетното равноденствие Изида ме покани в дома си. Когато останахме сами, тя ми съобщи, че ме е познала. Изпаднах в паника, тъй като бях положил неимоверни усилия да погреба миналото си и да залича от паметта си човека, който по ирония на съдбата беше мой баща. Изида забеляза уплахата ми и побърза да ме успокои, че сме се срещали в предишния ни живот, ама погледът й подсказваше, че знае чий син съм. Съобщи ми още, че от мен щяло да излезе прекрасен лечител, но преди това трябвало да излекувам наранената си душа. А след това ми стана любовница. — Той се засмя и очите му придобиха замечтано изражение. — Представяте си каква беше изненадата ми, когато тази красива жена ме поведе към леглото си. Последвах я като кученце — желаех я и същевременно бях изплашен до смърт. Изида беше първата жена в живота ми и досега не съм бил с друга. В онази далечна нощ на пролетното равноденствие ледът, който беше сковал сърцето ми, започна да се топи.
Сигурен съм, че Изида ме обича. Това е истинско чудо което ме накара да повярвам в други чудеса. Станах последовател на уика и бях приет от братството. Предсказанията на Изида се сбъднаха — станах лечител. През целия си живот не съм наранил никого, освен себе си. Любимата ми жена е пророчица, но не познава хората така добре както ги познавам аз. Знам колко опасни са склонността към насилието и егоизма, както и прекланянето пред някакъв идол.
Ив чувстваше, че Час е искрен, но не смееше да се довери на интуицията си.
— Все пак се питам защо се положил толкова големи усилия да скриете кой е баща ви?
— Нима не бихте сторила същото, ако бяхте на мое място?
— Алис знаеше ли?
— Тя беше олицетворение на невинността и на младостта. В живота й нямаше серийни убийци, докато се запозна със Селина Крос.
— Крос е интелигентна и отмъстителна жена. Ако беше открила тайната ви, положително щеше да използва Алис, за да ви изнудва. Как мислите, дали членовете на братството ще ви се доверяват, ако знаят историята ви?
— Не мога да отговоря, тъй като лоялността им към мен не е била поставена на изпитание. Разбира се, предпочитам да запазя миналото си в тайна.