— Твърдите, че в нощта на убийството на Алис сте бил тук, заедно с Изида.
— Да. Също и през нощта, когато са убили Лобар. Знаете къде бяхме с нея по време на убийството на банкера. — Той леко се усмихна. — Знам какво си мислите — че Изида би излъгала, за да защити любимия си. Не се съмнявам, че ще го стори. Ала има и друго — тя се е съгласила да живее със син на убиец, но никога не би понесла да споделя леглото си с убиец. Това противоречи на всичките й принципи.
— Изида ви обича.
— Да.
— Вие също я обичате.
— Точно така. — Внезапно лицето му се изкриви от ужас. — Не, невъзможно е! Нали не мислите, че ми е съучастница? Та тя обичаше Алис, грижеше се за нея, както майка би се грижила за болното си дете. Повярвайте, че е неспособна да причини зло някому, камо ли да извърши убийство.
— Господин Форт, във всеки човек се крие потенциален убиец.
— Сигурна сте, че е невинен — промълви Пийбоди, докато слизаха по стълбата.
— Баща му е бил психопат, а понякога лудостта се предава по наследство. Час е фармацевт, който познава въздействието на халюциногените и опиатите на билкова основа. Няма алиби за нощите, когато са били извършени трите убийства. Бил е близък с Алис и ако тя случайно е научила тайната му, разкритията й биха могли да разрушат доверието на братството към него. Освен това е имал пълно основание да мрази Селина Крос и да иска да отмъсти на членовете на сектата й, след като не е успял да отмъсти на баща си. Присъстваше в ритуалната зала, когато Уайнбърг изпадна в истерия. Спокойно би могъл да го проследи и да го убие. Имал е мотив и възможност да го стори; нищо не ни гарантира, че не е наследил от баща си склонност към насилие.
— Успял е да превъзмогне кошмарното си детство и да заживее като нормален човек — възрази Пийбоди. — Не бива да го обвиняваме само защото баща му е бил убиец.
Ив спря и изгледа по-младата жена. В душата й бушува противоречиви чувства, спомените за собствения й баща бяха прекалено болезнени. След няколко секунди промълви:
— Не го осъждам, Пийбоди. Длъжна съм да обмисля и да проуча всички възможности. Ето един пример: ако Алис е узнала тайната на Час и е побързала да я сподели с дядо си, Франк положително я е принудил да прекъсне връзката си с братството на Изида. Твърде вероятно е лично да се е срещнал с Форт и да го е заплашил, че ще го издаде, ако не престане да въздейства на внучката му. Франк е бил в отдел „Убийства“ по време на арестуването на Конрой и навярно си е спомнял всяка отвратителна подробност.
— Да, но…
— Смущава ме фактът, че Алис се е преместила обратно в апартамента си. Продължила е да работи по няколко часа в магазина, но е напуснала жилището на Изида. Защо го е направила, въпреки че се е страхувала?
— Не знам — призна Пийбоди.
— Не можем да я попитаме — мрачно промълви Ив и отново заслиза по стълбите. Когато се озоваха на улицата, тя тихо изруга при вида на момчето, което се облягаше на колата й. Решително се запъти към Джейми и му извика:
— Разкарай се от автомобила ми. Това е служебно превозно средство.
— По-точно — служебна таратайка — поправи я юношата и нахакано се усмихна. — Градската управа ви е отпуснала коли, които отдавна трябва да бъдат изпратени на автомобилното гробище. Срам и позор е, че прочуто ченге като вас е принудено да използва подобна трошка.
— Непременно ще предам думите ти на най-висшия ни началник. А сега обясни какво правиш тук.
— Ами… разхождам се. — Той отново се усмихна. — Успях да се изплъзна от онзи тип, на когото си поръчала да ме следи. Признавам, че си го бива, но аз съм по-добър от него.
— Защо не си на училище?
— Не си правете труда да се обаждате на групата по залавяне на ученици, самоволно напуснали учебните занятия, лейтенант. Днес е събота.
Ив си помисли, че напоследък има толкова работа и изобщо не забелязва как лети времето. Престорено строго изгледа Джейми и попита:
— Тогава защо не обикаляш из някой огромен супермаркет като нормалните момчета на твоята възраст?
Юношата се усмихна още по-широко.
— Мразя да ходя там. Подобни… забавления ми се струват детински и старомодни… Между другото, гледах ви по Канал 75.
— Да не си бил път чак до тук, за да ми поискаш автограф?
— Ако сложите автографа си на чек за голяма сума, ще направя от таратайката ви истинско чудо. — Погледна през рамото й към магазина и добави: — Доста време наблюдавам през витрината онази магьосница. Днес търговията й върви.
Ив се обърна и видя многобройните клиенти, които разглеждаха изложените стоки.
— Значи познаваш собственичката на магазина.