Акин легна до оолоито. Премести се съвсем близо до него, допря устни до
кожата на врата му и остави многото му пипала по главата и тялото му да
се свържат с него и Тиикучак. След това внимателно и с маниера на
разказвач му предаде целия си опит с отвличането, пленничеството и
преобръщането на отношението му към онези човеци. Накара оолоито да
почувства всичко, което той бе изживял. Постигна това, на което не
знаеше, че е способен. Той го заля и потопи в усещания така, че за
известно време то самото беше едновременно пленник и защитник на
бунтовниците. Причини му това, което изоставянето от оанкалите му беше
докарало на него самия в детството. Накара оолоито да разбере на едно
напълно лично ниво какво е изстрадал и в какво е започнал да вярва. Нито
оолоито, нито Тиикучак можеха да избягат, докато траеше всичко това.
Но когато свърши, когато той ги освободи, и двете се откъснаха от него.
Не казаха нищо. Просто станаха и си тръгнаха.
10
Оолоито Акджай проведе разговори с другите в подкрепа на Акин. Акин не
беше очаквал това да се случи: едно оолои Акджай да говори с останалите
оанкали, че трябва да има човешка група Акджай. То комуникира посредством
кораба и го накара да изпрати съобщения до обменните села на Земята.
Поиска постигане на консенсус и демонстрира на оанкалите и конструктите
на Чкахичдак това, което Акин бе показал на Декиат и Тиикучак.
В мига, в който преживяването свърши, всички започнаха да протестират
срещу интензивността му, срещу силата, с която ги бе заляло, срещу
идеята, че такова нещо може да е част от опита на малко дете…
Никой не възрази срещу идеята за човешка група Акд-жай. За известно време
никой дори не я обсъждаше. Акин проследи комуникацията чрез оолоито
Акджай, като се отдръпваше в моментите, в които тя ставаше прекалено
бърза или напрягаща. Отдръпването беше като изплуване и поемане на
въздух. Всеки път задъхан, всеки път изтощен. И винаги се гмурваше
обратно, жаден да усети това, което оолоито чувстваше, любопитен за
отговорите на останалите в дискусията. Беше рядкост дете да взема участие
в консенсус за повече от няколко секунди. Никое дете, което не е дълбоко
засегнато от темата, не би се съгласило да търпи това по-дълго.
Акин усещаше как хората избягват въпроса за човешката група Акджай. Не
разбираше реакциите им по темата: извръщане, предпазване, отричане,
отвращение. Това го объркваше и той се опита да предаде объркването си на
оолоито.
В началото оолоито сякаш не забелязваше бездумните му въпроси. То беше
напълно потънало в комуникацията с останалите. Но внезапно то внимателно
притисна Акин към себе си така, че да не прекъсват контакт. Предаде на
всички останали неговото объркване, като им съобщи, че в този момент
изпитват емоциите на едно дете конструкт – дете, което е прекалено
човешко, за да разбере реакциите им по естествен път. Дете, което е
прекалено оанкали и твърде близо до зрялостта си, за да бъде игнорирано.
Те се страхуваха за него. Притесняваха се, че това търсене на консенсус е
нещо много тежко за едно дете. Оолоито им показа, че то го защитава, но
това не означава, че чувствата му не трябва да се вземат предвид. Оолоито
се съсредоточи върху възрастните конструкти на кораба. Изтъкна им, че
човешко-родените сред тях е трябвало да се научат на оанкалското
разбиране за живота като нещо, притежаващо неизразима стойност. Нещо
отвъд всяка размяна. Животът можеше да бъде променян, и то напълно. Но не
и унищожаван. Човешкият вид можеше да престане да съществува
самостоятелно, като се слее с оанкалите. Акин, каза им то, все още
изучава всичко това.
Някой друг се включи: Възможно ли е на човеците да им бъдат върнати
независимите животи и да им бъде позволено да потеглят към смъртта на
гърба на Противоречието си? Да им бъдат възстановени независимото
съществуване, плодовитостта им, територията им, означава да им се помогне
да създадат ново поколение, което да ги унищожи за втори път.
Отговори от всеки край на кораба се сляха в един:
„Дадохме им каквото можахме от нещата, които ценим: дълъг живот, свобода