от болестите, свобода да живеят, както искат. Не можем да им помогнем да
създават живот само за да го унищожават.“
„Тогава оставете мен и онези, които изберат да работят с мен, да го
направим – каза им Акин чрез оолоито. – Дайте ни нужните инструменти и ни
оставете да дадем на човеците това, от което се нуждаят. Ще имат нов
свят, който да заселят – свят, на който няма да им е лесно дори след като
сме го подготвили за тях. Може би докато усвоят новите умения и се
размножат достатъчно, че да го заселят, Противоречието им ще е
отслабнало. Може би интелектът им ще ги възпре да се самоунищожат.“
Нищо. Невросензорен еквивалент на мълчанието. Отричане.
Той се опита да ги достигне чрез оолоито още веднъж въпреки внезапното
изтощение, което го покоси. Единствено усилията на оолоито го поддържаха
в съзнание.
„Вижте човешко-родените сред вас – каза им той. – Ако вашата плът вярва,
че сте направили всичко възможно за човечеството, то тяхната, също като
моята, смята, че не сте направили почти нищо. Плътта им със сигурност
знае, че бунтовниците трябва да оцелеят като отделен, самостоятелен вид.
Плътта им със сигурност знае, че човечеството трябва да продължи да
живее!“
Спря. Можеше да продължи още, но беше време да спре. Ако не беше казал и
показал достатъчно, ако не беше познал правилно за усещанията на човешко-
родените, значи, се беше провалил. Ще трябва да пробва отново по-нататък,
когато вече е възрастен, или да намери хора, които ще му помогнат въпреки
мнението на мнозинството. Ще е трудно, но не невъзможно. Но ще трябва да
опита пак.
Докато осъзнаваше, че предстои да бъде изключен от общуването, и защитен
от оолоито, той долови объркване сред останалите. Объркване, несъгласие.
Беше достигнал до някои от тях, вероятно беше накарал човешко-родените
конструкти да се замислят, да се вгледат в човешкото в себе си по начин,
по който не са го правили досега. Конструктите от Тоат имаха малко
причини да се вглеждат внимателно в собствената си човечност. Той щеше да
отиде при тях, ако общото мнение се окажеше срещу него. Щеше да ги
потърси и да им обясни за хората, от които те бяха част. Можеше да отиде
при тях, дори и общото мнение да се окажеше на негова страна. Те бяха
онази група на кораба, от която бе най-реалистично да очаква помощ.
– Спи – посъветва го оолоито Акджай. – Твърде малък си за всичко това.
Оттук аз ще поема дискусията.
– Защо? – попита той. Почти се беше унесъл, но въпросът продължаваше да
човърка ума му. – Защо те е толкова грижа, когато на собствената ми
родова група не ? пука?
– Защото си прав – каза оолоито. – Ако бях човек, малки конструкте, щях
да бъда бунтовник. Всички, които знаят какво е да свършиш, трябва да
получат възможност да продължат, ако могат. Спи.
Оолоито уви част от тялото си около него и оформи широка извивка от плът,
върху която той легна. Заспа.
11
Тиикучак и Декиат бяха с него, когато се събуди. И оолоито Акджай беше
там, но той разбра, че то не беше стояло до него през цялото време.
Намери в себе си спомен как то си тръгва и се връща с Тиикучак и Декиат.
Докато се оглеждаше, Акин видя как оолоито Акджай улавя Декиат в
притеснителна прегръдка, състояща се от множество притискания на детето
оолои с поне дузина крайници.
– Искаха да научат повече един за друг – каза Тиикучак.
Това бяха първите думи, които му казваше, откакто той го бе накарал да
изживее спомените му.
Той се изправи и се съсредоточи учудено върху него.
– Не би трябвало да можеш да ни хващаш и задържаш така – каза му то. –
Декиат и родителите му казват, че никое дете не би трябвало да е способно
на това.
– Не знаех, че мога.
– Родителите на Декиат казват, че е нещо като преподавателски метод –
както понякога възрастните оолои учат юношите, когато трябва да
възприемат нещо, за което още не са готови. Досега не бяха чували за
мъжки юноша.
– Но Декиат казва, че съм точно това.
– Така е. И човешко-родените женски конструкти може да бъдат наричани
юноши, предполагам. Но ти си първият. Отново.