да подготвиш един мъртъв свят за живот.
– Не искам.
– Какво искаш да правиш?
– Аз… не знам.
– Тогава прави това. Знанието няма да ти навреди, ако решиш да не го
използваш. Имаш нужда от това. Твърде дълго си се стремило да не правиш
абсолютно нищо.
И това беше всичко. Някак Тиикучак не успя да се накара да продължи да
спори с оолоито. Това подсети Акин, че въпреки външния му вид съществото
от групата Акджай си беше оолои. С помощта на миризми, докосвания и
стимулация
оолоите
манипулираха
останалите.
Той
се
съсредоточи
предпазливо върху Декиат, зачуден дали ще усети, когато то започне да
влияе върху емоциите му посредством похвати, различни от думите. Идеята
го обезпокои и за първи път осъзна, че няма търпение да започне да се
скита.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ - ДОМ
1
Известно време на Акин му се струваше, че Земята е диво и странно място,
а изобилието ? от живот – почти ужасяващо в своята сложност. На Чкахичдак
изобилието беше само потенциал, съхранен в паметта на обитателите му и в
семената, клетките и банките с генетични образци. Самата Земя все още
представляваше една огромна биологична банка, която успява да запази
екологията си в равновесие с малко помощ от оанкалите.
Акин не можеше да направи нищо на четвъртата планета – или Марс, както я
наричаха човеците – преди да е претърпял метаморфозата си. Обучението му
също бе стигнало до най-далечната си възможна точка преди метаморфозата.
Учителите му го бяха пратили обратно вкъщи. Тиикучак, сега в
разбирателство с него и със себе си, изглеждаше доволно, че се прибира. А
Декиат бе просто привързано към Акин. Дори Дичаан не предложи да го
оставят на кораба, когато дойде да вземе Акин и Тиикучак.
Но щом достигнаха Земята, Акин усети порив да се махне от Декиат и от
всички останали за малко. Искаше да види някои от приятелите си от
съпротивата, преди метаморфозата му да започне… преди да се е променил до
неузнаваемост. Трябваше да им каже какво е станало, какво предложение има
за тях. Също така имаше нужда от авторитетни човеци за съюзници. Първо се
сети за хора, които бе посещавал по време на скитанията си – мъже и жени,
които го познаваха като малкия, почти човешки изглеждащ мъж. Но не му се
искаше да ги вижда. Все още не. Усещаше, че нещо го дърпа към едно друго
място – място, където хората почти не го познаваха. Не беше стъпвал там
от тригодишен. Смяташе да отиде във Феникс – при Гейб и Тейт Риналди,
където се бе родила обсебеността му от бунтовниците.
Настани Декиат при родителите си и забеляза, че Тиикучак е започнало да
прекарва все повече време с Дичаан. Погледа ги с тъга, знаейки, че губи
най-близката си роднина за втори и последен път. Ако то решеше по-нататък
да помогне в трансформирането на Марс, нямаше да го направи нито като
партньор, нито дори като потенциален партньор. Превръщаше се в мъжки
индивид.
Отиде да види Маргит, която сега беше кафява на цвят, с партньори,
бременна и доволна.
Помоли родителите си да намерят женски партньор за Декиат.
И тръгна към Феникс. Най-много искаше да види Тейт, докато все още
прилича на човек. Искаше да ? каже, че е спазил обещанието си.
2
Феникс все още беше повече град, отколкото село, но вече изглеждаше
съвсем занемарен. Акин не можеше да спре да го сравнява с онзи Феникс,
който пазеше в спомените си.
По улиците имаше боклуци. Изсъхнали бурени, остатъци от храна, отпадъци
от дърво, парцали, хартия. Някои от къщите бяха празни. Две от тях бяха
частично разрушени. Други изглеждаха на ръба на срутването.
Акин влезе в града открито, както винаги, когато посещаваше селищата на
бунтовниците. Само веднъж бяха стреляли по него. Не беше нищо повече от
дребна болезнена неприятност. Ако беше човек, щеше да умре. Акин просто
избяга и се самоизлекува. Лилит го беше предупредила, че не трябва да
допуска бунтовниците да виждат как тялото му се лекува; че гледката на
затваряща се пред очите им рана може да ги изплаши. А човеците бяха най-