опасни и непредсказуеми, когато се страхуваха.
Докато минаваше по улиците на Феникс, към него имаше насочени пушки.
Значи, Феникс вече беше въоръжен. Виждаше оръжия и хора на прозорците,
въпреки че май хората се стремяха да останат незабелязани. Няколко души,
които или работеха, или се мотаеха на улицата, вторачиха погледи в него.
Най-малко двама от тях бяха твърде пияни, за да го забележат.
Прикрити оръжия и открито пиянство.
Феникс умираше. Един от пияниците беше Мейси Уилтън, който бе играл
ролята на баща на Амма и Шкахт. Другият беше Стансио Ройбал, съпругът на
Неси, жената, която бе искала да ампутира сетивните пипала на момичетата.
А къде бяха Колина Уилтън и Неси? Как така бяха оставили партньорите си –
съпрузите си – да лежат почти или напълно в безсъзнание в калта.
И къде беше Гейб?
Стигна до къщата, в която беше живял с Тейт и Гейб, и се спря пред
стълбите, за кратко неспособен да събере смелост да се изкачи до
верандата и да почука по вратата с кокалчетата на ръката си, както
правеха човеците. Къщата беше заключена и изглеждаше добре поддържана,
но… кой ли живееше в нея сега?
Мъж с пушка излезе на верандата и погледна надолу. Гейб.
– Говориш ли английски? – попита, насочил оръжието си към Акин.
– Винаги съм го правел, Гейб. – Направи пауза, за да има време мъжът да
го огледа. – Аз съм Акин.
Мъжът продължи да се взира в него, огледа го от едната страна, след това
се премести леко, за да го види и от другата. Все пак Акин се беше
променил, беше пораснал. Гейб изглеждаше по същия начин.
– Притеснявах се, че може да си горе на хълмовете или в друго село – каза
Акин. – Но никога не ми е минавало през ума да се тревожа, че може и да
не ме познаеш. Върнах се, за да спазя едно обещание, което дадох на Тейт.
Гейб не каза нищо.
Акин въздъхна и се приготви да чака. Беше малко вероятно някой да стреля
по него, докато стои неподвижен, с ръце на показ и нищо заплашително в
позата му.
Около него се събраха мъже в очакване на някакъв знак от Гейб.
– Провери го – каза Гейб на един от тях.
Мъжът опипа тялото на Акин с груби ръце. Това беше Гилбърт Сен. Той и
жена му Ан някога бяха взели страната на Неси, убедени, че сетивните
пипала трябва да бъдат премахнати. Акин не му каза нищо. Само чакаше,
забил поглед в Гейб. Човеците имаха нужда от непоклатимия, явен поглед с
очите. Мъжките сред тях го уважаваха. Женските го считаха за сексуално
интригуващ.
– Твърди, че е онова дете, което купихме преди около двайсет години –
каза Гейб на мъжете. – Твърди, че е Акин.
Мъжете погледнаха Акин враждебно и с недоверие. Акин не показа с нищо, че
е забелязал това.
– Няма червеи – каза единият. – Не би ли трябвало вече да са му
поникнали?
Никой не отговори. Акин не го направи, защото не искаше да му казват да
мълчи. Носеше само чифт къси панталонки, както когато живееше сред тези
хора. Насекомите вече не го хапеха. Беше се научил да прави тялото си
безвкусно за тях. Беше тъмен на цвят, даже кафяв, дребен, но очевидно
силен. И със сигурност не беше изплашен.
– Възрастен ли си? – попита го Гейб.
– Не – отговори му приглушено.
– Защо?
– Още съм малък.
– Защо дойде?
– За да ви видя с Тейт. За известно време вие бяхте моите родители.
Пушката трепна леко.
– Приближи се.
Акин се подчини.
– Покажи ми езика си.
Акин се усмихна, след което показа езика си. И сега изглеждаше също
толкова нечовешки, колкото когато Гейб го бе зърнал за първи път.
Гейб се отдръпна, пое дълбоко въздух. Отпусна пушката и тя вече сочеше
към земята.
– Значи, си ти.
Акин протегна ръката си почти срамежливо. Човешките същества често се
ръкуваха. Няколко от тях бяха отказвали да стиснат неговата.
Гейб хвана ръката и я стисна, после сграбчи Акин за рамената и го
прегърна.
– Не мога да повярвам – не спираше да повтаря. – Не мога да повярвам, по
дяволите.
– Всичко е наред – каза на другите мъже. – Наистина е той!