Те продължиха да ги гледат още малко и се разотидоха. Наблюдавайки ги,
без да се обръща, Акин остана с впечатлението, че са разочаровани – че
биха предпочели да го набият, вероятно и убият.
Гейб вкара Акин в къщата, където всичко беше както преди: прохладно,
мрачно и чисто. Тейт лежеше на дълга пейка, допряна до стената. Обърна
глава, за да го види, и той прочете болка в изражението ?. Не го позна,
разбира се.
– Падна – каза Гейб. В гласа му също имаше дълбока болка. – Йори се грижи
за нея. Помниш Йори, нали?
– Помня я – каза Акин. – Йори беше казала някога, че ще напусне Феникс,
ако хората тук започнат да правят оръжия.
Гейб го изгледа странно.
– Оръжията са необходими. Похитителите научиха всички ни на това.
– Кой…? – попита Тейт. И след това, с удивление: – Акин?
Той отиде и коленичи до нея, взе ръката ? в своята. Не му хареса леко
киселата ? миризма, нито бръчките около очите ?. Колко болка ? бе
причинена?
Колко помощ биха приели тя и Гейб?
– Акин – повтори той. – Как падна? Какво се случи?
– Същият си – каза тя и докосна лицето му. – Искам да кажа, още не си
пораснал.
– Да. Но спазих обещанието си. Намерих… Може би намерих отговор за вашите
хора. Но ми кажи как се нарани.
Не беше забравил нищо от нея. Бързият ? ум, склонност-та ? да се държи с
него като с малък възрастен, усещането, което идваше от нея, че не може
да ? има пълно доверие: че е достатъчно непредсказуема, за да му носи
леко безпокойство. И въпреки това я бе приел и харесал от първия момент,
прекаран с нея. Това, че сега видът ? беше толкова променен, го
притесняваше повече, отколкото би могъл да си представи. Беше отслабнала
и цветът на кожата ?, също като миризмата ?, се беше влошил. Изглеждаше
прекалено бледа. Почти сива. И косата ? бе започнала да посивява. Жълтото
в нея беше много по-малко от преди. Беше прекалено слаба.
– Паднах – каза тя. Очите ? бяха същите. Сега изучаваха лицето му, тялото
му. Тя взе едната му ръка и я огледа. – Господи – прошепна.
– Изследвахме територията – каза Гейб. – Изгуби равновесие и падна по
един наклон. Занесох я до Салвидж. – Той направи пауза. – Старият лагер
сега е отделен град. Там живеят хора постоянно. Но си нямат собствен
доктор. Някои от тях ми помогнаха да я донеса до Йори. Беше… Беше много
зле. Но вече се оправя.
Не се оправяше. Умираше.
Акин докосна лицето ?, за да я накара да отвори очи. Човеците изглеждаха
напълно отсъстващи, когато бяха със затворени очи. Можеха да изключат
цялото си визуално усещане и да се отделят от света между стените на
собствената си плът.
– Кога се случи? – попита той.
– Боже. Ами преди два, близо три месеца.
Беше страдала толкова дълго. Гейб не бе потърсил оолои, за да ? помогне.
Всяко оолои би го направило, без да иска нищо в замяна от човеците. Дори
някои мъжки и женски биха могли да помогнат. Той вярваше, че и самият той
би могъл. Беше ясно, че тя ще умре, ако не се направи нещо.
Какъв беше етикетът при заявяване на желание да спасиш нечий живот по
неприемлив начин? Ако Акин помолеше по грешния начин, Тейт щеше да умре.
Най-добре да не пита изобщо. Или все още не. А може би най-добре никога.
– Върнах се да ти кажа, че спазих обещанието си – каза той. – Не знам
дали вие и останалите ще приемете предложението ми, но това ще означава
да си върнете плодовитостта и… да получите свое собствено място за живот.
Сега очите ? бяха широко отворени и вторачени в него.
– Какво място? – прошепна тя.
Гейб беше дошъл при тях и гледаше надолу.
– Къде? – настоя той.
– Не може да е тук – каза Акин. – Ще трябва да построите изцяло нови
градове в нова среда, да възприемете нов начин на живот. Няма да е лесно.
Но съм намерил хора – други конструкти, – които ще помогнат това да се
случи.
– Къде, Акин? – прошепна тя.
– На Марс – каза простичко той. Те го изгледаха в мълчание. Нямаше
представа какво точно знаят за Марс, затова побърза да ги успокои. –
Можем да променим планетата, за да поддържа човешки живот. Ще започнем,