щом достигна зрялост. Това ще е моята работа. Никой друг не смята, че е
толкова наложително да се прави такова нещо.
– Марс? – попита Гейб. – И да оставим Земята на оанкалите? Цялата Земя?
– Да.
Акин отново застана с лице към Гейб. Мъжът трябваше да разбере възможно
най-бързо, че Акин говори сериозно. Той трябваше да има основание да
повери Тейт на Акин. А Тейт се нуждаеше от нещо, заради което да продължи
да живее. На Акин му мина през ума, че е възможно тя да се е изморила от
дългия си, безсмислен живот. Това, осъзна той, е нещо, което никога не би
хрумнало на оанкалите. Те не биха го разбрали, дори и да им го кажеха в
прав текст. Някои от тях биха го приели без разбиране. Повечето не биха.
Акин обърна лице към Тейт.
– Бил съм оставен с вас толкова време, за да можете да ми покажете дали
това, което са ви причинили, е било правилното нещо. Не са могли да
преценят сами. Били са толкова… притеснени от генетичната ви структура,
че не са били способни да направят, или дори да си помислят да направят
това, което ще направя аз.
– Марс? – изрече тя. – Марс?
– Мога да ви го дам. Другите ще ми помогнат. Но… вие с Гейб трябва да ми
помогнете да убедя бунтовниците.
Тя погледна нагоре към Гейб.
– Марс – прошепна и някак успя да поклати глава.
– Проучих го – каза Акин. – И сега можете да оцелеете там, но ще ви е
нужна защита или ще трябва да сте под земята или в някаква постройка. Има
твърде много ултравиолетово лъчение, атмосфера от въглероден диоксид и
никаква течна вода. И е студено. Винаги ще бъде по-студено от тук, но
можем да направим мястото по-топло от сега.
– Как? – попита Гейб.
– С помощта на модифицирани растения и по-късно – животни. Оанкалите са
ги използвали и преди, за да създават живи светове от мъртви планети.
– Оанкалски растения? – попита Гейб. – Не земни?
Акин въздъхна.
– Ако нещата, които оанкалите са променили, им принадлежат, значи, вие и
всички хора тук също им принадлежите.
Мълчание.
– Изменените растения и животни работят по-бързо от който и да е
организъм на Земята. Те са ни необходими, за да подготвим сравнително
бързо пътя за вас. Оанкалите няма да ви позволят да си възстановите
плодовитостта тук, на Земята. Сега сте по-стари, отколкото е било
нормално за хората преди. Можете да живеете още дълго, но искам да
заминете възможно най-скоро, за да можете да отгледате деца там, както
майка ми тук, и да ги научите да познават себе си.
Очите на Тейт се бяха затворили отново. Тя сложи ръката си върху тях и
Акин устоя на порива да я махне оттам. Плачеше ли?
– Вече сме изгубили почти всичко – каза Гейб. – А сега ще изгубим и света
си, заедно с всичко на него.
– Не всичко. Ще можете да вземете каквото поискате. А и ще засадим земна
флора, щом средата там стане годна да я поддържа. – Той се подвоуми. –
Растенията, които растат тук… Малко от тях ще виреят там навън. Но пък
много от планинските растения ще могат да растат там.
Гейб поклати глава.
– И всичко това ще се случи в рамките на нашия живот?
– Ако се пазите, ви предстоят още два пъти повече години живот от
натрупаните досега. Ще доживеете да видите с очите си как земни растения
виреят на открито на Марс.
Тейт махна ръка от лицето си и го погледна.
– Акин, сигурно ми остава около месец живот – каза. – До този момент, не
исках да живея изобщо. Но сега… Можеш ли да извикаш някой да ми помогне?
– Не! – възрази Гейб. – Нямаш нужда от помощ. Ще се оправиш!
– Ще умра! – Тя събра сили да го изгледа гневно. – Вярваш ли на Акин? –
попита го.
Той премести погледа си от нея към Акин, задържа го върху него, докато ?
отговаряше:
– Не знам.
– Какво, да не мислиш, че лъже?
– Нямам идея. Той е просто хлапе. Децата лъжат.
– Така е. Мъжете също лъжат. Но не си мисли, че след всичките тези години
ще можеш да ме излъжеш. Ако има нещо, за което да живея, искам да живея!
Да не би да казваш, че трябва да умра?
– Не. Разбира се, че не.