– Тогава ме остави да получа единствената възможна помощ. Йори се е
отказала да ме спасява.
Гейб изглеждаше така, сякаш има какво още да възрази, но единственото,
което направи, бе да я погледне. Момент по-късно се обърна към Акин:
– Доведи някого да ? помогне – каза.
Акин си спомни, че го беше чувал да кълне със същия тон. Само човеците
бяха способни на това: да казват „Доведи някого да ? помогне“ с устните
си и „Проклета да е!“ с гласовете и телата си.
– Аз мога да ? помогна – каза Акин.
И внезапно осъзна, че двамата го гледат с подозрение, основанието за
което той изобщо не разбираше.
– Помолих да ме обучат – каза им. – Защо ме гледате така?
– Ако не си оолои – каза Гейб, – как така можеш да лекуваш?
– Казах ви, помолих да ме научат. Учителят ми беше оолои. Не мога да
правя всичко, което то може, но мога да помогна на тъканите и костите ви
да заздравеят. Мога да накарам органите ви да се поправят сами, дори и
онези, които не могат да се регенерират.
– Не бях чувал, че мъжките са способни на това – каза Гейб.
– Едно оолои ще се справи по-добре. Ще получите и наслада от това, което
прави. Най-сигурното в моя случай ще е да ви приспя.
– Това би направил и ако си дете оолои, нали? – попита Тейт.
– Да. Но ще продължа да го правя и когато порасна. Оолоите се променят и
добиват физическата способност да вършат повече неща.
– Не ми трябват повече неща – каза Тейт. – Искам да бъда излекувана… от
всичко. Това е.
– Само това мога.
Гейб издаде кратък, нечленоразделен звук.
– Още можеш да жилиш, нали?
Акин потисна импулса да се изправи и застане лице в лице с Гейб. Тялото
му беше дребно в сравнение с това на Гейб. Но дори и да беше по-едър,
нямаше да има смисъл от физическа конфронтация. Той само изгледа мъжа.
След малко Гейб се приближи и се наведе над Тейт.
– Наистина ли искаш да му позволиш да го направи?
Тя въздъхна, затвори очи.
– Умирам. Естествено, че искам.
Той също въздъхна и погали леко косите ?.
– Да. – Обърна се и изгледа Акин свирепо. – Добре, прави каквото там
правиш.
Акин стоеше неподвижно и мълчеше. Продължаваше да наблюдава Гейб,
отвратен от отношението на мъжа, сигурен, че страхът за Тейт не е
единственият му източник.
– Е? – каза Гейб, като се изправи и погледна изотгоре.
Високите мъже правеха така. С това целяха да сплашат другия. Някои от тях
искаха да се бият. Гейб просто желаеше да изтъкне нещо, което не беше в
позицията да изтъква.
Акин чакаше.
Тейт каза:
– Излез, Гейб. Остави ни насаме за малко.
– Да те оставя с него?!
– Да. Веднага. Писна ми да се чувствам като настъпено лайно. Хайде.
Той тръгна. За него беше по-добре да ги остави, защото тя го иска от
него, отколкото да го направи под натиска на Акин. Акин би предпочел да
го остави да си тръгне тихо, но не посмя.
– Гейб – каза, докато мъжът излизаше навън.
Гейб спря, без да се обръща.
– Стой на вратата. И едно прекъсване би могло да я убие.
Гейб затвори след себе си, без да промълви. Тейт мигновено издиша с нещо
като стенание. Погледна към вратата, после към Акин.
– Трябва ли да правя нещо?
– Не. Просто ме изтърпи до себе си на тази пейка.
Не изглеждаше притеснена от това.
– Достатъчно малък си – каза му. – Идвай.
Не беше по-дребен от нея.
Намести се между нея и стената съвсем внимателно.
– Все още разполагам само с езика си за работа – каза. – Това означава,
че ще изглежда все едно те хапя по врата.
– И преди си го правил, когато ти давах.
– Знам. Но явно сега това изглежда по-страшно и подозрително.
Тя се опита да се засмее.
– Нали не мислиш, че ще влезе? Наистина може да умреш, ако някой се опита
да ни раздели.
– Няма. Отдавна се е научил да не прави такива неща.
– Добре. Няма да заспиш толкова бързо, колкото ако бях оолои, защото не
мога да те ужиля до безсъзнание. Ще трябва да убедя тялото ти да свърши