лежеше пиян по улиците през цялото време.
Мейси се върна още няколко пъти. Дялкаше разни неща от дърво, докато
седеше при Акин, и мирисът на дървесина се превърна в сигнал за идването
му. Той започна да говори на Акин: чудеше се какво се е случило с Амма и
Шкат, размишляваше на глас за децата, които може би щеше да има някой
ден, обсъждаше Марс.
Така Акин разбра за първи път, че Гейб и Тейт са разпространили историята
и надеждата, които бе донесъл със себе си.
Марс.
– Не всеки иска да замине – каза Мейси. – Аз смятам, че ще са луди да
останат тук. Бих дал всичко, за да видя как хомо сап получава нов шанс.
Лина и аз ще заминем. А за другите въобще не се притеснявай!
Изведнъж Акин започна да се тревожи. Нямаше как да забърза метаморфозата
си. Травматичното ? отключване го беше довело почти до смъртта. Сега не
можеше да направи друго, освен да чака. Да чака и да знае, че когато
човеците не са на едно мнение, понякога стигат до борби, а когато се
бият, често и се убиват един друг.
5
Метаморфозата на Акин се проточи. Изкара цели месеци, без да се движи и
говори, докато тялото му се трансформираше отвътре и отвън. Дочуваше и
автоматично запомняше един след друг всякакви спорове относно мисията му,
правото му да бъде във Феникс, правото на хората върху Земята. Нямаше
решения. Имаше обиди, крясъци, заплахи, сбивания, но не и решения. И
тогава, в деня, в който мълчанието му приключи, градът бе нападнат. Имаше
престрелки. Един мъж загина. Откраднаха една жена.
Акин чуваше звуците, но не знаеше какво се случва. С него беше Пилар
Леал. Остана, докато стрелбата не свърши. После го остави за малко, за да
провери дали всичко с мъжа ? е наред. Когато се върна при него, той
отчаяно се опитваше да проговори.
Пилар изпищя в шок и той осъзна, че сигурно прави нещо, което тя можеше
да види. Той я виждаше, чуваше, усещаше миризмата ?, но беше някак
отдалечен от себе си. Нямаше представа за себе си и не можеше да каже
дали не кара някоя част от тялото си да се движи. Реакцията на Пилар му
каза, че прави точно това.
Успя да издаде някакъв звук и разбра, че го е направил. Беше просто
дрезгаво грачене, но го бе направил съзнателно.
Пилар се доближи предпазливо и се вторачи в него.
– Est? despierto? – попита.
Дали е буден?
– SI – каза и се задъха и закашля.
Нямаше никаква сила. Чуваше се как говори, но продължаваше да се чувства
разделен от тялото си. Опита се да го изправи и не успя.
– Боли ли те? – попита тя.
– Не. Слабост. Слабост.
– Какво да направя? Какво да ти донеса?
Не можа да ? отговори в продължение на няколко секунди.
– Престрелка – каза накрая. – Защо?
– Нападатели. Проклетите копелета! Отвлякоха Рудра. Убиха съпруга ?. А
ние убихме двама от тях.
На Акин му се прииска да потъне обратно в убежището на безсъзнанието. Не
се избиваха заради решението за Марс, но все пак се унищожаваха един
друг. Изглежда, човеците винаги можеха да намерят причина да отнемат
живота на някого. Той ще им даде нов свят – суров свят, в който ще са им
необходими сътрудничество и интелект. Без наличието на което и да е от
двете, този свят ще ги убие със сигурност. Имаше ли шанс Марс да ги
разсее от убийствата достатъчно дълго, че размножавайки се, да намерят
път, който да ги изведе от Противоречието им?
Почувства се малко по-силен и отново се опита да говори с Пилар.
Установи, че я няма. Сега с него беше Йори. Значи, е спал. Да, беше
съхранил спомена за това, как Йори идва, как Пилар ? съобщава, че е
проговорил, и след това излиза. Как след това Йори му казва нещо, но
разбира, че е заспал.
– Йори?
Това я стресна: тя също се бе унесла в сън.
– Значи, си буден – каза му.
Той пое дълбоко дъх.
– Още не е свършило. Не мога да се движа много.
– А трябва ли изобщо да опитваш?
Той се насили да се усмихне.
– Да. – И малко след това: – Върнаха ли Рудра?
Не познаваше жената, но си спомняше, че я е виждал по време на престоя си