пипала от Гейб.
– Може да се движиш вече – прошепна му. – Но недей.
Акин също можеше да се движи, вече малко по-свободно, но се съмняваше, че
ще може да върви.
Внезапно Гилбърт Сен ги откри – почти се препъна в тях на светлината от
луната и пламъците. Отскочи назад и насочи пушката си към тях.
Гейб се повдигна и седна. Акин се подпря на него, за да се изправи, и
успя да се задържи на крака, когато го пусна. Можеше да ускори телесните
процеси на всеки, но не и своите собствени. Гилбърт Сен погледна към
него, след което предпазливо отмести поглед. Наведе пушката си.
– Добре ли си, Гейб? – попита.
– Добре съм.
– Имаш изгаряния.
– Имах.
Гейб хвърли поглед към Акин.
Гилбърт Сен внимаваше да не гледа към него.
– Ясно. – Обърна се към огъня. – Иска ми се това да не се беше случвало.
Никога не бихме подпалили дома ти.
– Така като гледам, точно това направихте – измърмори Гейб.
– Неси го направи – каза Акин бързо. – Тя и мъжът, който искаше да влезе
в къщата, за да ме види. Чух ги.
Пушката се повдигна отново, този път насочена само към Акин.
– Ти мълчи – каза той.
– Ако умре той, умираме всички – каза Гейб приглушено.
– И без това всички ще умрем. Някои от нас избират да умрат свободни!
– На Марс ще има свобода, Гил.
Ъгълчетата на устата на Гилбърт Сен увиснаха. Гейб поклати глава. Обърна
се към Акин:
– Убеден е, че идеята ти за Марс е измама. Трик, с който лесно да се
съберат всички бунтовници, за да бъдат използвани на кораба или в
оанкалските селища на Земята. Доста хора мислят така.
– Това е моят свят – каза Гилбърт Сен. – Тук съм роден и тук ще умра. И
ако не мога да имам човешки деца – изцяло човешки деца – то тогава не
искам да имам никакви.
Този мъж беше готов да помогне при отрязването на сетивните пипала на
Амма и Шкахт. Тогава не искаше да причинява подобно нещо на деца, на
момичета, но искрено вярваше, че това е правилната постъпка.
– Марс не е за теб – каза му Акин.
Пушката трепна.
– Моля?
– Марс не е за онези, които не го искат. Там ще има много работа, риск и
предизвикателства. Един ден планетата ще е човешки свят. Но никога няма
да бъде Земята. Ти имаш нужда от Земята.
– Мислиш, че детинската ти психоанализа ще ми повлияе по някакъв начин?
– Не – каза Акин.
– Не искам да слушам такива неща нито от теб, нито от Йори.
– Ако сега ме убиеш, нито един човек няма да отиде на Марс.
– И без да го правя, никой няма да отиде.
– От това, което направиш сега, зависи дали човечеството ще живее, или
умре.
– Не!
Мъжът искаше да застреля Акин. Може би никога не бе искал нещо толкова
силно. Вероятно бе тръгнал из нивата с надеждата да открие и застреля
Акин. И сега не можеше да го направи, защото Акин сигурно говореше
истината.
След един дълъг момент Гилбърт Сен се обърна и тръгна към пожара.
Миг по-късно Гейб се изправи и се изтръска.
– Ако това беше психоанализа, беше страхотно – каза.
– Нищо освен чистата истина – отвърна му Акин.
– Опасявах се, че може да е. Гил за малко да стреля по теб.
– Помислих, че ще го направи.
– Щеше ли да те убие?
– С достатъчно патрони и упорство, да. Или щеше да ме принуди да го убия.
Той се наведе, за да вземе Акин.
– Станал си твърде ценен, за да поема такива рискове. Познавам мъже,
които не биха се поколебали. – Той се изтръска отново и така разтърси и
Акин. – Боже, с какво си ме изцапал? Някаква гнусна слуз!
Акин не отговори.
– Какво е? – настоя Гейб. – Смърди.
– Изпечена плът.
Гейб потрепери и не каза нищо.
8
Тейт чакаше в края на гората сред група хора. Там бяха и Матео и Пилар
Леал. Как ще реагира Тино, когато ги види отново? А те, когато го видят с
Никанж? Ще остане ли с партньорите и децата си, или ще замине с хората на