своите родители? Малко вероятно бе Никанж да го пусне или той да оцелее
дълго без Никанж. На фона на Марс изборът на Тино да бъде с оанкалите
можеше да му се стори по-приемлив. Вече няма да помага на човечеството да
изчезне, неспособно да се размножава. Но и няма да помага в създаването
на новия му свят.
Йори също беше там, застанала до Колина Уилтън и Стансио Ройбал. Вече
изтрезнял, Стансио изглеждаше уморен и болен. Сред хората имаше и такива,
които Акин не познаваше – нови хора. Там беше и Абира – ръката, която се
бе протягала всяка вечер от хамака, за да го вдигне.
– Къде е Мейси? – попита Гейб, докато оставяше Акин на земята.
– Още не е дошъл – отговори Колина. – Надявахме се, че е с теб и ти
помага за Акин.
– Излезе навън, когато чу Неси и приятелят ? да подпалват къщата – каза
Акин. – След това го изгубих.
– Беше ли ранен? – попита Колина.
– Не знам. Съжалявам.
Тя се замисли.
– Трябва да го изчакаме!
– Ще изчакаме – каза Тейт. – Той знае къде да ни намери.
Навлязоха по-навътре в гората, а светлината от пожара стана още по-ярка.
– Домът ми гори – каза Абира, докато всички гледаха. – Не съм и
предполагала, че ще видя два пъти как изгаря домът ми.
– Просто се радвай, че не си вътре – каза един от непознатите.
Акин веднага разбра, че този мъж не харесва Абира. Хората щяха да отнесат
всичките си взаимни недолюбвания на Марс и да останат с тях завинаги там.
Пожарът горя цяла нощ, но Мейси не дойде. Пристигнаха няколко други души.
Йори бе помолила повече от тях да дойдат. И тя бе тази, която попречи на
останалите да ги застрелят, когато ги забелязаха. Ако застрелят някого,
ще трябва да се махнат бързо, преди шумът да е привлякъл враговете.
– Трябва да се върна – каза Колина най-накрая.
Никой не проговори. Вероятно защото очакваха това да се случи.
– Може да го държат в плен – каза Тейт накрая. – Може би чакат да се
появиш.
– Не. Не и с този пожар. Едва ли ще се сетят за мен.
– Сред тях има такива, които ще се сетят. Такива, които ще те пленят и
продадат, ако сметнат, че номерът ще мине.
– Аз ще отида – каза Стансио. – Сигурно никой не е забелязал, че съм
напуснал града. Ще го намеря.
– Не мога да тръгна без него – каза Колина.
– Трябва да тръгнем скоро – включи се Гейб. – Гил Сен почти уби Акин в
нивата. Ако му се удаде друг шанс, може и да натисне спусъка. Сигурен
съм, че има и други, които няма да се колебаят, и те ще тръгнат на лов
още на зазоряване.
– Някой да ми даде пушка – каза Стансио.
Един от непознатите му подаде своята.
– И аз искам една – каза Колина. Взираше се в пламъците и когато Йори
бутна пушка в ръцете ?, тя я взе, без да обръща глава. – Пазете Акин –
каза.
Йори я прегърна.
– Пази се. И върни Мейси при нас. Ще намерите пътя.
– Вървим на север до голямата река, а след това тръгваме на изток по нея.
Знам.
Никой не каза нищо на Стансио и затова Акин го извика. Гейб беше облегнал
Акин на едно дърво и Стансио клекна пред него, видимо необезпокоен от
външния му вид.
– Ще ми позволиш ли да те прегледам? – попита Акин. – Не изглеждаш добре,
а за това, което ти предстои, трябва да бъдеш… много здрав.
Стансио вдигна рамене.
– Нямам нещо, което да можеш да излекуваш.
– Нека видя. Няма да боли.
Стансио се изправи.
– Тази работа с Марс истина ли е?
– Истина е. Нов шанс за човечеството.
– Тогава се погрижи да се случи. Не се притеснявай за мен.
Сложи пушката на рамото си и тръгна с Колина към пожара.
Акин ги гледа, докато не изчезнаха в края на царевичната нива. Никога
повече не ги видя.
След известно време Гейб го вдигна, метна го на рамо и тръгна. Акин щеше
да може да върви сам утре или вдругиден. Сега гледаше от рамото на Гейб
как останалите потеглиха след тях един по един. Поеха на север към
реката. Там щяха да завият на изток към Ло. Много по-скоро, отколкото
предполагаха, някои от тях щяха да се качат на совалките за Марс. Щяха да