– Кого? – попита Тино, макар че подозираше, че знае.
– Оолоито, което говори с теб. Това, което гледаш сега.
Тино го погледна, мъжът вече започваше да му е неприятен.
– Мисля, че то те позна – каза Рей. – То е интересно същество. Лилит има
много високо мнение за него.
– Партньор ли ? е?
Разбира се, че беше.
– То е един от партньорите ?. При нея отдавна не е оставал мъж обаче.
Този Никанж ли беше партньорът, който ? бе наложил бременността? То беше
грозно създание с прекалено много пипала на главата и почти нищо друго,
което би могло да се нарече лице. И все пак в него имаше нещо неустоимо.
Може би го беше виждал и преди. Може би то беше последното оолои, което
беше видял, преди той и родителите му да бъдат спуснати на Земята и
освободени. Това оолои…?
Една съвсем човешки изглеждаща млада жена мина бързо покрай Тино, докато
излизаше. Привлече вниманието му и той я изгледа как се отдалечава. Видя
я да отива при друга, много подобна на нея млада жена. И двете се
обърнаха към него и му се усмихнаха. Бяха напълно еднакви, красиви, но
толкова шокиращи в подобието си, че той престана да мисли за красотата
им. Осъзна, че рови в паметта си за дума, която не бе имал повод да
използва от детството си.
– Близнаци? – попита той Рей.
– Тези двете ли? Не. – Рей се усмихна. – Обаче се родиха с ден разлика.
Едната от тях трябваше да е момче.
Тино се загледа в добре оформените млади жени.
– Никоя от тях не изглежда като момче.
– Харесват ли ти?
Тино го погледна и се усмихна.
– Те са ми дъщери.
Тино се вцепени, след което неловко отмести поглед от момичетата.
– И двете ли? – попита след малко.
– Човешка майка, оанкалска майка. Повярвай ми, не бяха идентични, когато
се родиха. Мисля, че сега са такива, защото Техкорахс искаше да ми докаже
нещо: че деветте деца, които направихме с Лий, са истински роднини на
децата на нашите оанкали партньори.
– Девет деца? – прошепна Тино. – Девет?
Още от детството си беше живял сред хора, които почти биха дали живота
си, за да имат и едно дете.
– Девет – потвърди Рей. – И слушай. – Той млъкна, изчака очите на Тино да
се спрат върху него. – Слушай, не искам да си правиш грешни изводи. Тези
момичета носят повече дрехи от останалите конструкти, защото разликите им
може да бъдат прикрити. Нито една от тях не е толкова човек, колкото
изглежда. Забрави ги, ако не можеш да приемеш това.
Тино се взря в бледите, подобни на слепи очи.
– Ами ако мога да го приема?
Рей погледна към двете момичета, изражението му се смекчи.
– Това си е между теб и тях.
Момичетата говореха с Никанж. При тях дойде още едно оолои и докато
разговорът продължаваше, то уви около всяко от момичетата по една от
силовите си ръце.
– Това е Техкорахс – каза Рей, – моят оолои партньор. Сега Техкорахс се
държи покровителствено, мисля. А Никанж… е нетърпеливо, ако някой изобщо
би се хванал на това.
Тино наблюдаваше двете оолои и двете момичета с интерес. Не изглеждаше да
спорят. Всъщност те бяха престанали да разговарят… или поне на глас. Тино
предполагаше, че продължават да комуникират някак. Открай време се носеше
слух, че оанкалите могат да четат мисли. Той никога не беше вярвал на
това, но в момента очевидно се случваше нещо.
– Още нещо – каза Рей тихо. – Слушай.
Тино се обърна към него в недоумение.
– Можеш да правиш каквото поискаш тук. Ако не нараняваш никого, можеш да
останеш или да си тръгнеш, когато поискаш; можеш да си избереш приятели,
любовници. Никой не е в правото си да изисква от теб нещо, което не
желаеш да дадеш.
Той се обърна и си тръгна, преди Тино да успее да го попита какво
означаваше това по отношение на оанкалите.
Рей се присъедини към дъщерите си и Техкорахс и ги изведе от къщата. Тино
се улови как гледа ханшовете на младите жени. Чак когато бяха излезли,
той осъзна, че Никанж и Лилит бяха дошли до него.
– Бихме искали да останеш с нас – каза Лилит меко. – Поне за тази нощ.