Как беше възможно здравомислещи хора, като онези, които беше оставил във
Феникс, да направят подобно нещо – или как беше възможно да позволят на
ненормални хора да получат контрол върху устройства, които могат да
нанесат такива щети? Ако знаеш, че някой е полудял, се опитваш да го
усмириш. А не да го дариш с власт.
– Не знам за войната – призна Тино. – Никога не съм я разбирал. Но… може
би е трябвало да ни оставите. Може би някои от нас щяха да оцелеят.
– Нищо нямаше да оцелее, освен бактериите, няколко вида малки растения и
животни и някои морски обитатели. Голяма част от живота, който виждаш
наоколо, посадихме наново от отпечатъци, от събрани екземпляри от наши
творения, както и от изменени остатъци от организми, които бяха
претърпели доброкачествени промени, преди да ги открием. Войната нанесе
щети на озоновия ви слой. Знаеш ли какво е това?
– Не.
– Той предпазваше живота на Земята от ултравиолетовите лъчи на слънцето.
Надземният живот на Земята би бил невъзможен без неговата защита. Ако ви
бяхме оставили на Земята, щяхте да ослепеете. Щяхте да изгорите – в
случай че не сте били убити преди това от други разрастващи се ефекти на
войната – и да бъдете покосени от ужасна смърт. Повечето животни измряха,
както и повечето растения, и някои от нас. Не сме лесни за убиване, но
твоите хора бяха превърнали света си в абсолютен враг на живота. Ако не
му бяхме помогнали, нямаше да успее да се възроди толкова бързо. А щом
възстановяването завърши, осъзнахме, че няма да можем да извършваме
нормален обмен. Не можехме да ви оставим да се размножавате заедно с нас
и да идвате при нас само когато разберете каква е стойността на това,
което предлагаме. За стабилизирането на такъв обмен са необходими твърде
много поколения. Трябваше да ви освободим, поне най-малко опасните от
вас. Но не можехме да допуснем броят ви да нараства. Не можехме да
допуснем да започнете да се превръщате в това, което бяхте преди.
– Мислиш ли, че щяхме да започнем нова война?
– Щяхте да започнете много нови: един срещу друг, срещу нас. Някои от
южните групи от съпротивата вече правят оръжия.
Тино осмисли това в мълчание. Той знаеше за оръжията на южняците и беше
предположил, че се готвят да ги използват срещу оанкалите. Не вярваше, че
хората от звездите могат да бъдат спрени от няколко недодялани пушки,
даже беше споделил опасенията си, губейки подкрепа сред онези от неговите
хора, които искаха да вярват, имаха нужда да вярват. Няколко от тях даже
бяха напуснали Феникс, за да се присъединят към южняците.
– Какво ще направите по отношение на оръжията? – попита той.
– Нищо, с изключение на тези, които наистина се опитат да ни застрелят.
Те ще бъдат изпратени на кораба за постоянно. Те губят Земята. Това сме
им го казали. Засега никой от тях не е стрелял по нас. Някои обаче са
стреляли по други човеци.
Лилит изглеждаше шокирана.
– И вие им позволявате да го правят?
Никанж насочи конус от пипала към нея.
– Бихме ли могли наистина да ги спрем, Лилит?
– Преди се опитвахте!
– На борда на кораба, тук, в Ло, и в останалите обменни села. Никъде
другаде. Можем да контролираме бунтовниците само ако ги затворим в
клетка, дрогираме и оставим да обитават нереален свят, изграден от
стимулирани от наркотици представи. Постъпихме по този начин с няколко
буйни човеци. Да продължаваме ли да го правим?
Лилит само се взираше в него с невъзможно за разчитане изражение.
– Няма ли да продължите? – попита Тино.
– Няма. Имаме отпечатъци от всички вас. Ще съжаляваме, ако ви изгубим, но
поне ще имаме нещо. Ще продължим да каним твоите хора при нас. Ако някои
от тях са ранени или осакатени, или даже болни, въпреки усилията ни, ще
им предложим помощта си. Те са свободни да приемат нашата помощ и все пак
да останат в селата си. Или да дойдат при нас. – То насочи остър конус от
пипала от главата си към Тино. – Ти знаеше още от момента, в който те
изпратих обратно при родителите ти преди години, че можеш да избереш да
дойдеш при нас.
Тино поклати глава и заговори тихо.
– Спомням си, че не исках да се върна при родителите ми. Помолих да