себе си, а после човечеството, че е първата, отишла по своя воля при
оанкалите, за да стане тяхната курва и да съблазни останалите хора…
– Какво казват твоите хора за мен? – попита тя.
Той се поколеба, хвърли поглед към Никанж.
– Че си ни продала.
– Срещу какво?
Винаги бе имало спор по този въпрос.
– Срещу правото да останеш на кораба и срещу… способности. Казват, че си
родена човек, но оанкалите са те направили като конструкт.
От устата ? излезе звук, който може би беше тръгнал като смях.
– Молех се да отида на Земята с първата група, която събудих. Трябваше
така да стане. Но когато моментът настъпи, Ника не ме пусна. Каза ми, че
хората ще ме убият, щом ме отделят от оанкалите. Навярно така и щеше да
стане. И щяха да се почувстват добродетелни и овъзмездени.
– Но… ти си различна. Ти си много силна, бърза…
– Да. Това не беше начинът на оанкалите да ми платят. Това беше техният
начин да ми осигурят някаква защита. Ако не ме бяха променили малко,
някой в първата група щеше да ме убие още докато будех останалите. По
отношение на способностите ми съм нещо между човек и конструкт. По-силна
и бърза съм от повечето хора, но съм по-слаба и бавна от повечето
конструкти. Раните ми зарастват по-бързо от твоите и мога да се
възстановя от такива, каквито биха те убили. И разбира се, мога да
контролирам стените и да издигам платформи тук, в Ло. Всички хора, които
се установят тук, получават тази способност. Това е. Никанж ме промени,
за да спаси живота ми, и успя. Вместо да убие мен, първата група, която
събудих, уби бащата на Акин, мъжа, който беше станал мой партньор… с
когото можех още да съм. Един от тях го уби. Другите го гледаха и
продължиха, следвайки него.
Настъпи дълго мълчание. Накрая Тино каза:
– Може би са се страхували.
– Това ли ти разказват?
– Не. Тази част не я знаех изобщо. Дори съм чувал… че… ти може би не
харесваш мъжете въобще.
Тя отметна глава назад и се засмя изненадващо, ужасяващо.
– О, боже. Кой от първата ми група е във Феникс?
– Един мъж, на име Риналди.
– Гейб? Гейб и Тейт. Те още ли са заедно?
– Да. Не знаех… Тейт никога не е казвала, че е била с него тогава.
Мислех, че са се събрали на Земята.
– Аз събудих и двамата. Бяха най-добрите ми приятели за известно време.
Тяхното оолои беше Кахгаят… ооан Никанж.
– Какво Никанж?
– Родителят оолои на Никанж. То остана на кораба с партньорите си и
отгледа още три деца. Никанж му каза, че Гейб и Тейт няма да напуснат
съпротивата скоро. Накрая то призна таланта на Никанж, но не можа да се
насили да приеме други човеци.
Тино погледна към Никанж. След момент се изправи, отиде и седна срещу
него.
– Какъв е талантът ти? – попита.
Никанж нито отговори, нито показа, че го забелязва.
– Говори ми! – настоя той. – Знам, че чуваш.
Оолоито бавно започна да се връща към живот.
– Чувам.
– Какъв е талантът ти?
То се наклони към него и пое ръцете му в силовите си ръце, като остави
сетивните си навити. По някакъв странен начин този жест му напомни за
Лилит: толкова много приличаше на това, което Лилит правеше. И някак
приемаше, че сега твърди и сиви ръце държаха неговите.
– Имам талант за човеците – каза то с нежния си глас. – Отгледан съм да
работя с вас, обучен съм да работя с вас и един от вас беше мой спътник
по време на един от най-важните периоди в моето развитие. – То се обърна
за момент към Лилит. – Познавам телата ви и понякога мога да предвидя
мисленето ви. Знаех, че Гейб Риналди нямаше да приеме съюз с нас, когато
Кахгаят го поиска. Тейт щеше, но тя нямаше да напусне Гейб за едно оолои
– независимо колко силно го желаеше. А Кахгаят нямаше как просто да я
остави при себе си, когато другите бяха изпратени на Земята. Това ме
изненада. То винаги казваше, че няма смисъл да обръщаме внимание на това,
което човеците казват. То знаеше, че Тейт най-накрая го е приела, но я
послуша и я пусна. А и то не е било отгледано в контакт с човеци, както
бях аз. Мисля, че вашият вид ни влияе по-силно, отколкото осъзнаваме.