които се хранеха с тях. На Тино му беше обяснено защо Акин слага неща в
устата си. Той не разбра, но никога не се опита да попречи на Акин да
вкусва всичко, както правеха други посетители. Можеше да приеме нещо, без
да го разбира. Щом видеше, че нещо странно не е опасно, той преставаше да
се страхува от него. Казваше, че езикът на Акин прилича на голям сив
плужек, но някак това не го притесняваше. Позволяваше да бъде вкусван и
изучаван, докато носеше Акин насам и натам. Лилит се притесняваше, че
прикрива отвращението или презрението си, но толкова силни емоции нямаше
как да бъдат скрити, дори от Акин. Със сигурност нямаше как да ги скрие
от Никанж.
– По-адаптивен е от повечето човеци – каза Никанж на Акин. – Както и
Лилит.
– Той ме нарича „сине“ – каза Акин.
– Чух.
– Няма да си тръгне, нали?
– Няма. Не е скитник. Той търсеше дом, в който може да има семейство, и
го откри.
Тино започна да сече едно малко дърво. Известно време Акин го наблюдава,
чудейки се защо мъжът харесваше тази дейност. Той наистина я харесваше.
Беше предложил да я върши доброволно. Не обичаше градинарството. Не
обичаше да пълни библиотеката на Ло, записвайки спомените си отпреди
войната за следващите поколения. Молеха всички да го правят, дори тези,
които оставаха съвсем малко в Ло. Конструктите също описваха живота си, а
оанкалите, които не пишеха нищо, въпреки че можеха да го правят,
разказваха историите си на писатели човеци. Тино не проявяваше никакъв
интерес към това. Той сечеше дърва, работеше с хората, които бяха
направили рибна ферма, и с конструктите, които отглеждаха изменени пчели,
оси, торни червеи, бръмбари, мравки и други дребни твари, произвеждащи
нови храни. Строеше канута и пътуваше с Ахажас, когато тя посещаваше
други села. Тя пътуваше с лодка заради него, въпреки че повечето оанкали
просто плуваха. Беше изненадана от това, колко лесно я беше приел, и
разбираше колко очарован е от нейната бременност. И Ахажас, и Акин се
опитаха да му обяснят какво е да докоснеш растящото дете и да усетиш
неговите реакция, разпознаване, силно любопитство. Двамата бяха убедили
Никанж да симулира усещането за него. Никанж се съпротивляваше на идеята
само защото Тино не беше един от родителите на детето. Но когато Тино
помоли, съп-ротивата на оолоито се изпари. То предаде усещането на Тино…
и го задържа в прегръдката си повече от необходимото. Така е добре,
помисли си Акин. Тино трябваше да бъде докосван повече. Той беше преживял
изключително болезнено факта, че да бъде част от семейството, означава да
не докосва Лилит. Това беше нещо, което Акин не разбираше. Човешките
същества обичаха да се докосват едно друго, имаха нужда да го правят. Но
в момента, в който някое от тях станеше партньор на оолои, вече не можеше
да се свързва с останалите хора по човешкия начин: не можеха дори да се
галят и прегръщат по човешкия начин. Акин не разбираше защо те се
нуждаеха от това, но знаеше, че го искаха, знаеше, че се гневяха и
огорчаваха, когато не можеха да го получат. Тино бе прекарал цели дни сам
и вперил поглед в нищото, без да проговори или само крещейки на Никанж,
на Лилит. Веднъж напусна селото за три дни, а Дичаан го проследи и върна,
когато беше готов да се прибере. Можеше да се махне, докато въздействието
от свързването с Никанж не напусне тялото му. Можеше да намери друго село
и стерилна връзка единствено с човек. Беше имал няколко такива всъщност.
Акин го беше чул да говори за тях в онези няколко тежки първи дни. Те не
бяха това, което искаше. Но и това тук също не беше. Сега той беше като
Лилит. Силно свързан със семейството и доволен от това през повечето
време, и от време на време жлъчно негодуващ и огорчен. Но единствено Акин
и останалите по-малки деца в къщата се притесняваха, че може да ги
напусне завинаги. Възрастните, изглежда, бяха сигурни, че ще остане.
Той насече дървото, което беше отсякъл, на парчета и отряза лиани за
връзване. След това дойде да вземе Акин. Спря внезапно и прошепна.
– Господи!
Акин опитваше вкуса на една голяма гъсеница. Беше я оставил да пълзи по
ръката му. Всъщност тя беше голяма колкото ръката му. Беше яркочервена и
покрита тук-там с нещо като снопове дълги, твърди черни косми. Акин