Но ако беше зрял, тези от съпротивата нямаше да го искат. Те искаха
беззащитно дете… и почти го бяха получили. Той можеше да мисли, но тялото
му беше толкова малко и слабо, че беше неспособен да действа. Нямаше да
умре от глад в гората, но нещо можеше да го отрови след внезапно ухапване
или ужилване. А близо до реката можеше да бъде изяден от някоя анаконда
или кайман.
Освен това досега не беше ходил в гората сам.
Колкото повече изоставаше от мъжете, толкова по-уплашен ставаше. Падна
няколко пъти, но не си позволи да заплаче отново. Най-накрая спря,
изтощен. Ако имаха намерение да го изоставят, той не можеше да ги спре.
Дали отвличаха децата конструкти само за да ги изоставят в гората?
Пишка направо върху земята, след което откри един храст с ядливи,
хранителни листа. Беше прекалено малък, за да достигне възможно най-
добрите източници на храна – източници, които мъжете щяха да могат да
стигнат, но едва ли да разпознаят. Тино знаеше много, но не знаеше почти
нищо за горските растения. Ядеше очевидни неща – банани, смокини, ядки,
палмови плодове – все диви роднини на растенията, отглеждани от хората
във Феникс. Ако нещо му беше непознато на вид и вкус, не посягаше към
него. Акин се хранеше с всичко, което не можеше да го отрови и което го
поддържаше жив. Когато чу единия от мъжете да се връща за него, ядеше от
една особено хранителна сива гъба.
Преглътна бързо, нарочно изцапа едната си ръка с кал и я размаза по
цялото си лице. Ако беше просто мръсен, мъжете нямаше да му обърнат
внимание. Но ако само устата му беше мръсна, можеше да решат да го
накарат да повърне.
Мъжът го видя, изпсува, грабна го и го занесе под мишница при другите,
които вече строяха заслон.
Бяха открили сравнително сухо, добре защитено от горската растителност
място и бяха разчистили шумата. Бяха опънали облицована с каучук покривка
между две дървета и земята. Покривка, която явно е стояла в лодката,
незабелязана от Акин. В момента отсичаха малки клони и фиданки, за да
направят под. Поне не възнамеряваха да спят в калта. Не запалиха огън.
Нахраниха се със суха храна – смес от ядки, семена и сушени плодове, – и
пиха нещо, което не беше вода. Дадоха и на Акин малко от напитката и
това, че той не пожела да пие повече, след като я вкуси, ги развесели.
– Обаче не го притесни много – каза един от тях. – А е силна. Дай му и
малко храна. Може с нея пък да се справи. Има зъби, нали?
– Да.
Той се беше родил със зъби. Дадоха му малко от храната си и той яде
бавно, хапка след малка хапка.
– Значи, този от Феникс, когото го убихме, лъжеше – каза похитителят на
Акин. – Така и предположих.
– Чудя се дали наистина е негово дете.
– Сигурно. Прилича на него.
– Исусе. Какво ли е трябвало да направи, за да го получи? В смисъл, едва
ли просто е изчукал някоя жена.
– Знаеш какво е направил. Ако не знаеше, отдавна щеше да си умрял от
старост или болест.
Мълчание.
– Какво мислите, че могат да ни дадат срещу детето? – попита нов глас.
– Каквото поискаме. Момче, и то почти идеално? Каквото имат. Толкова е
ценен, че се чудя дали да не го задържим.
– Метални инструменти, стъкло, здрав плат, една-две жени… А това дете
може и да умре, преди да порасне. Или може да порасне и да му поникнат
пипала навсякъде. Какво като изглежда добре сега? Това не значи нищо.
– И още нещо – обади се похитителят на Акин. – Шансовете ни, нашите или
на който и да е човек, да видим как това дете пораства са равни на нула.
Червеите ще го намерят, рано или късно, живо или мъртво. А селото, в
което го намерят, може да се счита за преебано.
Някой изрази съгласие:
– Единственият начин е да се отървем от него бързо и да се разкараме от
тази област. Нека някой друг се чуди как да го задържи, без да завърши в
гроба или на още по-кофти място.
Акин излезе от заслона, намери място, където да се изходи, и друго място
– голо пространство, където едно от по-големите дървета бе паднало
наскоро, – на което дъждът валеше достатъчно силно, за да може да се
измие и да улови достатъчно вода, за да утоли жаждата си.