търгуване, и разбойници, когато нямаха нищо. Дали щяха да се опитат да
задържат Акин и да го отгледат като един от тях, който да използва
оанкалските си сетива срещу оанкалите? Други преди тях се бяха опитвали
да го правят, но никога с толкова малко дете. И никога с родено от човек
момче, тъй като Акин беше първото такова. От това Дичаан се опасяваше
най-силно. Той беше единственият жив родител на Акин от същия пол и сега
се чувстваше несигурен, изпълнен с лоши предчувствия и болезнено
отговорен. Къде в тази безкрайна джунгла беше детето? Сигурно не би могъл
да избяга и да се върне вкъщи, както много други преди него бяха правили.
Просто не беше нито толкова бърз, нито толкова силен. Трябва вече да е
осъзнал това, както и да е разбрал, че ще му се наложи да слуша мъжете,
да ги убеди, че има голяма стойност. Ако е още жив, трябва да знае това.
Детето щеше да се появи от лявата страна на Ахажас. Тя се излегна на
дясната си. Дичаан и Лилит се преместиха, за да не прекъсват контакта, а
Никанж започна да гали зоната на бавно раздвижващата се плът. На малки
кръгови вълнички плътта се отдръпна от една централна точка, която
ставаше все по-голяма и променяше цвета си към по-тъмносиво: временен
отвор, в който можеха да се видят бавно извиващите се пипала на детската
главичка. Тези пипала бяха отделили веществото, което беше задействало
родилния процес. Те бяха и причината сега плътта на Ахажас да се отдръпва
с вълнисти движения.
Никанж оголи едната от сетивните си ръце, бръкна в отвора и внимателно
докосна пипалата по главата на детето.
Пипалата на мига се увиха около сензорната ръка: единственото познато
нещо сред толкова много странност. Ахажас, усетила внезапното движение и
разбрала значението му, се обърна нежно по гръб. Сега детето знаеше, че
се появява на едно благоразположено и приветливо място. Без този малък
контакт, тялото му щеше да го е подготвило за живот в по-сурова среда:
място, което е по-малко сигурно, защото там няма родител оолои. В
истински опасна среда имаше голяма вероятност оолоито да бъде убито,
докато се опитва да работи с враждебно настроени нови форми на живот.
Затова и деца, които не са били посрещнати на бял свят от оолои родителя
си, често сами се превръщаха в оолои, когато съзреят. Телата им мислеха
винаги най-лошото. Но за да могат да достигнат зрялост в предполагаемата
враждебна среда, те трябваше да станат здрави и издръжливи в ранна
възраст. На това дете обаче нямаше да му се налага да претърпява подобни
изменения. Никанж беше с него. А някой ден то може би щеше да стане
женско, за да уравновесява Акин… ако Акин се върнеше навреме, за да може
да му повлияе.
Никанж пое детето, когато то се плъзна с лекота навън през родилния
отвор. Беше сиво, с пълен комплект пипала на главата и само няколко малки
по тялото. Имаше изумително човешко лице – очи, уши, нос, уста, както и
функциониращ саир отверстие на гърлото, обрамчено от бледи, добре развити
пипала. При всяко вдишване и издишване на детето пипалцата трептяха. Това
означаваше, че най-вероятно малкото човешко носле е само декоративно.
Детето имаше пълен набор от зъби, както повечето новородени конструкти, и
за разлика от родените от човеци конструкти, щеше да започне да ги
използва веднага. Щяха да му дават по малки хапки от това, с което се
хранеха всички останали. А щом успееше да убеди Никанж, че е малко
вероятно да се натрови, щеше да получи свободата да яде всяко ядливо
нещо, което намери, или да пасе, както казваха човеците.
Акин може би правеше това сега, за да остане жив – пасеше или преживяваше
от каквото намери. Бунтовниците може би го хранеха, а може би – не. Ако
просто го бяха оставили сам да търси храната си в гората, щеше да е
достатъчно. Човеците обаче винаги се плашеха, когато видеха малко дете да
слага странни неща в устата си. Ако похитителите бяха съвестни, нормални
човеци, биха могли и да го убият.
6
Реката се разклоняваше и разклоняваше, а мъжете нито веднъж не се
поколебаха по кой ръкав да поемат. Пътуването изглеждаше безкрайно. Пет
дни. Десет дни. Дванайсет дни…
Докато пътуваха, Акин не каза нищо. Беше направил една грешка. Страхуваше