се да не направи втора. Червенокосият, чието име беше Гaлт, не каза на
никого, че говори. Сякаш и той самият не можеше да повярва, че е чул
думите на Акин. Стоеше настрана от Акин, доколкото можеше, изобщо не му
говореше и почти не говореше за него. Другите трима провесваха Акин, като
го хващаха за крайниците, побутваха го с краката си или го носеха, когато
се наложеше. Отне му дни, за да осъзнае, че тези мъже, от своя гледна
точка, не се отнасят към него с жестокост. Повече нямаше пиянски опити да
бъде отровен и никой не го удари. Понякога се удряха един друг. На два
пъти двама от тях се изтъркаляха в тинята, удряйки се с юмруци и
стискайки се силно. Дори и когато не се биеха, те се псуваха един друг и
проклинаха него.
Не се миеха достатъчно често и понякога смърдяха. Нощем говореха за
мъртвия си другар Тилден и за други мъже, с които са пътували и грабили.
Изглежда, повечето от тях също бяха мъртви. Толкова много ненужно мъртви
мъже.
Когато насрещното течение стана твърде силно, те скриха лодката и
тръгнаха пеша. Земята вече се издигаше. Все още беше джунгла, но
постепенно преминаваше във възвишенията. Там мъжете се надяваха да
изтъргуват Акин в едно богато село от съпротивата, наречено Хилман,
където хората говореха немски и испански. Тилден беше немскоговорещият в
групата. Майка му, някой беше споменал, е била германка. Мъжете смятаха,
че е важно някой да може да говори на немски, защото голяма част от
жителите в селото бяха германци, а те вероятно притежаваха най-добрите
обменни стоки. Обаче само един от останалите мъже – този, който се
казваше Дамек и беше ударил Тино, – говореше някакъв немски. И то съвсем
малко. Двама знаеха испански: Ириарте и Калик. Ириарте бе живял на място,
наречено Чили, преди войната. Другият, Калик, бе прекарал няколко години
в Аржентина. Решиха да се пазарят на испански. Повечето германци знаеха
езика на съседите си. Търговците щяха да се престорят, че не говорят
немски, а Дамек щеше да слуша, за да чуе това, което се предполагаше, че
не разбира. Селяните, които си мислеха, че никой не ги разбира,
обикновено обсъждаха много неща помежду си.
Акин нямаше търпение да види и чуе други типове човеци. Беше чувал и даже
научил малко испански от Тино. Бе харесал как звучи, когато Тино беше
накарал Никанж да му говори на него. Никога не беше чувал немски. Искаше
му се някой друг, а не Дамек, да го знаеше. Гледаше да отбягва Дамек,
защото помнеше какво бе сторил на Тино. Но мисълта, че ще срещне напълно
нови хора, беше толкова вълнуваща, че смекчаваше тъгата и разочарованието
му от това, че не го бяха завели във Феникс, където вярваше, че ще бъде
посрещнат сърдечно от родителите на Тино. Нямаше да се прави на сина на
Тино пред тях, но ако цветът на кожата и формата на очите му им напомняха
за Тино, нямаше да съжалява. Вероятно германците нямаше да го искат.
Четиримата от съпротивата и Акин стигнаха до Хилман през полета от
банани, папая, ананасови храсти и царевица. Полетата изглеждаха добре
поддържани и плодородни. На Акин му се сториха по-впечатляващи от
градините на Лилит, защото бяха много по-големи и заради тях бяха
отсечени толкова много дървета. Имаше и много маниока, както и лехи от
нещо, което още не беше поникнало. Сигурно дъждът бе отмил голяма част от
горния слой на почвата във всичките тези подредени лехи. Колко време още
им оставаше на хората от Хилман да садят по този начин, преди земята да
бъде унищожена, а на тях да им се наложи да се преместят? Колко от
почвата вече не ставаше за нищо?
Селото представляваше два равни реда от дървени къщи на колове със
сламени покриви. В центъра му бяха оставили няколко големи дървета. Акин
хареса мястото. В него имаше някаква успокояваща симетрия.
Но нямаше хора.
Акин не видя нито един. И което беше по-лошо: не чу нито един. Човеците
бяха шумни, дори когато се опитваха да не бъдат. Тези човеци обаче би
трябвало да говорят, да работят и да си живеят живота. Вместо това
наоколо не се чуваше и едничък звук от тях. Не се криеха. Просто ги
нямаше.
Акин се загледа в селото от ръцете на Ириарте и се зачуди колко време ще
им трябва на мъжете, за да осъзнаят, че нещо не е наред.
Ириарте забеляза пръв. Спря и започна да се взира в далечината. Хвърли