стъпчици във въздуха. В тялото му зееше дупка.
Акин се наведе към врата му и го вкуси, след това, за първи път, нарочно
впръска отровата си. Няколко секундни по-късно агутито престана да се
движи и умря.
Галт дойде и побутна животното с крак.
– Беше започнало да го боли страшно много – каза Акин. – Помогнах му да
умре.
Той се залюля леко, въпреки че седеше на земята. Беше вкусил от живота и
болката на агутито, но всичко, което бе успял да му даде в замяна, беше
смърт. Ако не беше дошъл при него, Галт нямаше и да го забележи. Щеше да
е живо.
Той се сви. Трепереше и се чувстваше зле.
Галт го ритна леко и той се претърколи. Изправи се и се взря в мъжа.
Отчаяно искаше да се махне от него.
– Защо говориш само с мен? – попита Галт.
– Първо, защото исках да помогна на Тилден – прошепна Акин трескаво.
Другите идваха. – Сега, защото трябва… трябва да ти помогна. Не трябва да
ядеш от агутито. Отровата, която му дадох, ще те убие.
Акин успя да избегне злобния ритник, който Галт насочи към главата му.
Ириарте го вдигна и го хвана така, че да го предпази.
– Глупак, ще го убиеш! – изкрещя Ириарте.
– Прав му път! – му викна Галт. – Тук и без това има достатъчно неща за
търгуване. Не ни трябва този помияр.
Калик бе дошъл и застанал до Ириарте.
– И какво откри тук, което да можем да заменим срещу жена? – попита той.
Мълчание.
– Това момче е като златото от миналото – заговори Калик внимателно.
– Даже – каза Ириарте – то е по-ценно за нас, отколкото си ти.
– Той може да говори! – кресна Галт.
Калик пристъпи към него.
– Човече, не ми пука, дори и да лети! Има хора, които ще платят каквото
поискаме за него. Изглежда нормално и това е важното.
Ириарте погледна към Акин.
– Е, от началото знаехме, че разбира повече от нормалните деца на
неговата възраст. Какво ти каза?
Галт разтегли устата си в тънка усмивка.
– След като застрелях агутито, той го ухапа по врата и то умря. Каза ми
да не го ям, защото го е отровил.
– Така ли? – Ириарте вдигна Акин пред лицето си и се взря в него. –
Хлапе, я кажи нещо.
Акин се страхуваше, че мъжът може да го изпусне, ако проговори.
Страхуваше се и че може да изгуби Ириарте като свой защитник – точно
както бе изгубил Галт. Той се опита да изглежда толкова уплашен, колкото
се чувстваше, но не каза нищо.
– Дай ми го – каза Галт. – Ще го накарам да проговори.
– Ще говори, когато е готов – каза Ириарте. – Имах седем деца преди
войната, по дяволите. Плямпаха непрекъснато, докато не им затвориш
устите.
– Слушай, не ти говоря за бебешко говорене!
– Знам. Вярвам ти. Защо те притеснява толкова?
– Защото говори добре като теб!
– Е, и? По-добре, отколкото да е покрит с пипала или да има сива кожа.
По-добре, отколкото да няма очи, уши или нос. Калик е прав. Важен е
външният му вид. Но и двамата с теб знаем, че не е човек, и това трябва
да си личи все по нещо.
– Той твърди, че е отрова – каза Галт.
– Може и да е. Такива са оанкалите.
– Продължавай да го държиш близо до врата си. Давай.
За изненада на Акин, Ириарте го послуша. По-късно, когато беше насаме с
Акин, му каза:
– Не е нужно да говориш, ако не искаш. – Той прокара ръка през косата на
Акин. – Честно казано, предпочитам да не го правиш. Толкова приличаш на
едно от моите деца, че направо боли.
Акин прие това, без да каже и дума.
– Не убивай нищо друго – каза мъжът. – Дори и да се мъчи, остави го. Не
плаши момчетата. Че полудяват понякога.
7
Хората в селото Сивату приличаха много на Лилит. Говореха английски,
суахили и още малко други езици. Огледаха Акин и изявиха силно желание да
го купят, но не се решиха да изпратят една от жените си с чуждите мъже.
Жените взеха Акин, нахраниха го и го изкъпаха, сякаш беше неспособен сам
да се справи с това. Няколко от тях вярваха, че ако го държат близо до
себе си, гърдите им ще започнат да пускат мляко.