няма да се чувства ощетен от това. За тях то ще е нещо нормално и
смислено, тъй като винаги ще има много повече женски и оолои, отколкото
мъжки индивиди. – Пипалата по главата и тялото му зашумоляха. – Обмяната
означава промяна. Телата се променят. Начинът на живот трябва да се
промени. Нали не мислеше, че децата ти само ще изглеждат различни?
3
Акин прекарваше по част от деня с всеки от родителите си. Лилит го
хранеше и учеше. Другите само го учеха, но той ходеше при всички с
желание. Ахажас обикновено го държеше след Лилит. Ахажас беше висока и
широка. Носеше го все едно не забелязваше колко тежи. Никога не бе усетил
умора у нея. И знаеше, че на нея ? харесваше да го носи. В момента, в
който тя забиваше влакънцата на сетивните си пипала в него, той започваше
да изпитва удоволствие. Тя беше първата, която можеше да достигне до него
по този начин, с нещо повече от прости емоции. Тя беше първата, която му
даде мултисензорни образи и сигнализиращи налягания и му помогна да
разбере, че му говори без думи. Докато растеше, той осъзна, че Никанж и
Дичаан също правеха така. Никанж го бе правило още преди раждането му, но
тогава той не бе разбрал. Ахажас беше достигнала до него и го беше
научила бързо. Посредством образите, които създаваше за него, той научи
за детето, което растеше в нея. Тя му показа негови образи и дори успя да
покаже самия него на бебето. То имаше няколко присъствия: всичките му
родители, освен Лилит. Имаше и него. Роднина.
Той знаеше, че ще бъде мъж, когато порасне. Разбираше мъжкото, женското и
оолои. И знаеше, че тъй като той ще бъде мъж, нероденото дете, което ще
започне живота си приличащо много по-малко на човек от него, в един
момент ще стане жена. В това имаше баланс, някаква естественост, които му
харесваха. Той трябва да има сестра, с която да израсне – сестра, но не и
оолои роднина. Защо? Чудеше се дали детето в Ахажас ще стане оолои, но
Ахажас и Никанж го увериха, че няма. И не пожелаха да му кажат откъде
знаят. Значи, тази роднина ще се превърне в сестра. Щяха да минат години,
преди да развие пола си, но той вече го мислеше като „нея“.
Дичаан обикновено го вземаше, след като Ахажас го е върнала на Лилит и
Лилит го е нахранила. Дичаан го учеше за непознатите.
Първо за по-големите му роднини, някои от тях родени от Ахажас и ставащи
все повече човеци, и някои родени от Лилит и ставащи все повече оанкали.
След това за децата на по-възрастните роднини и накрая, което беше
плашещо: хора, които не бяха роднини. Акин не можеше да разбере защо
някои от несвързаните приличаха повече на Лилит, отколкото Джоузеф. И
нито един от тях не беше като Джоузеф.
Дичаан прочете неизреченото объркване на Акин.
– Разликите, които откриваш между човеците – между групите човеци – са
резултат от изолация и кръвосмешение, мутация и адаптация към различните
среди на Земята – каза той, илюстрирайки всяка представа с няколко бързи
множествени образа. – Джоузеф и Лилит са родени в различни части на този
свят – родили са се в отдавна разделили се народи. Разбираш ли?
– Къде са хората на Джоузеф? – попита на глас Акин.
– Сега те имат села на югоизток. Наричат се китайци.
– Искам да ги видя.
– Ще ги видиш. Може да пътуваш до тях, когато порас-неш. – Дичаан не
обърна внимание на притока на фрустрация, идващ от Акин. – И един ден ще
те заведа при кораба. Тогава ще можеш да видиш и разликите между
оанкалите. – Той изпрати на Акин образ на кораба – необятна сфера,
изградена от огромни, все още растящи многостранни плочки, подобно на
черупка на костенурка. В действителност това беше външната черупка на
живо същество. – Там – каза Дичаан – ще видиш оанкали, които никога няма
да дойдат на Земята за обмен с човеците. Засега те се грижат за кораба по
начин, който изисква различна физическа форма.
Той изпрати на Акин образ, а Акин го оприличи на огромна гъсеница.
Акин излъчи бездумен въпрос.
– Говори на глас – каза му Дичаан.
– Дете ли е? – попита Акин, мислейки за промените, през които преминаваха
гъсениците.
– Не. Възрастно е. По-голямо е от мен.