– Стой далече от нея – каза Тейт. – Дори и когато е студено. Даже нека ти
стане навик да не се доближаваш, чу ли?
– Добре. Но никога не бих докоснал случайно нещо горещо. А и вече съм
твърде голям, за да бъда отровен, така че…
– Току-що се натрови!
– Не. Бях невнимателен и се нараних, но нямаше да се разболея или умра.
Като да си удариш пръста на крака или да се спънеш по пътеката. Не
означава, че не можеш да вървиш. Просто, че не внимаваш достатъчно.
– Да. Това може би е добра аналогия, а може и да не е. Но ти стой далече
от печката. Искаш ли нещо за ядене или вече останалите те натъпкаха?
– Ще трябва да отделя част от това, което изядох, за да мога да приема
още малко протеин.
– С нас ли ще ядеш, или предпочиташ да излезеш и да хапнеш листа?
– Предпочитам листата.
Тя се намръщи за миг и след това се засмя.
– Отивай – каза му. – И да внимаваш.
17
Неси Ройбал искаше едно от момичетата. И не се беше отказала от идеята да
махне пипалата и на двете. Беше подновила агитацията си сред събирачите.
През по-голямата част от времето пипалата приличат не на червеи, ами
направо на плужеци, казваше тя. Престъпно е да оставим момичетата да
бъдат измъчвани от тези неща. Момичета, които един ден вероятно ще са
майките на новата човешка раса, трябва да приличат на хора, трябва да
виждат човешки черти, когато погледнат в огледалото…
– Те не са оанкали – чу я Акин да разправя на Абира една нощ. – Това,
което се случи с мъжа, когото познаваха Тейт и Гейб, може да се случи
само с оанкали.
– Неси – каза ? Абира, – ако се приближиш до тези деца с нож в ръка и те
не те довършат, аз ще го направя.
Други бяха по-отворени за идеята. Двойка събирачи с фамилия Сен бързо
възприеха гледната точка на Неси. Акин прекара повечето от третата нощ в
лагера на събирачите легнал в хамака на Абира и заслушан в чуващите се от
съседната къща опити на Неси и Гилбърт и Ан Сен да убедят Йори Шинизу и
Сабина Добровски. Йори, лекарката, явно бе човекът, който се надяваха, че
ще премахне пипалата на момичетата.
– Не само заради начина, по който изглеждат пипалата – каза Гил с тихия
си глас. Всички го наричаха Гил. Говореше нежно като оолои. – Да, грозни
са, но важното е това, което те представляват. Те са извънземни.
Нечовешки. Как момиченцата ще се превърнат в човешки жени, когато самите
им сетивни органи ги издават?
– Ами момчето? – попита Йори. – Той има същите извънземни сетива, но те
са по езика му. Няма как да го махнем.
– Да – каза Ан, която говореше меко като мъжа си.
Изглеждаше и звучеше достатъчно много като него, че да му бъде сестра, но
хората не се женеха за роднините си, а тези двамата имаха брак отпреди
войната. Бяха от място, наречено Швейцария, но войната ги заварила по
време на посещение в друго място – Кения. Били отишли там, за да гледат
огромни прекрасни животни, които сега са изчезнали. В свободното си време
Ан рисуваше картини на животните върху плат, хартия или дърво. Жирафи,
така ги наричаше, лъвове, слонове, гепарди… Вече беше показала на Акин
някои от картините си. Изглежда, го харесваше.
– Не – отново заговори тя. – Но момчето трябва да бъде научено както
всяко друго дете. Не е редно да бъде оставяно да слага всичко в устата
си. Не е редно да бъде оставяно да яде трева и листа като крава. Или да
лиже хората. Тейт казва, че то го нарича вкусване. Но е отвратително.
– Тя му позволява да се отдава на всеки нечовешки импулс – каза Неси. –
Не е имала деца преди. Чух, че в семейството ? се предавало някакво
заболяване и затова не посмяла да роди. Не знае как да се грижи за тях.
– Момчето я обича – каза Йори.
– Защото го глези – отвърна Неси. – Но той е малък. Може да се научи да
обича и други хора.
– Теб ли? – попита Гил.
– Защо не! Имах две деца преди войната. Знам как да ги отглеждам.
– И ние имахме две – каза Ан. – Две момиченца. – Тя се изсмя тихо. –
Шкахт и Амма изобщо не приличат на тях, но бих дала всичко едната да ми
стане дъщеря.
– Със или без пипалата? – попита Сабина.