– Пластмасови ръкавици?
Акин се замисли за момент, изненадан.
– Може и да имат ръкавици, направени от някакъв вид пластмаса. Не съм
виждал толкова мека пластмаса, но може и да съществува такава. Но веднъж
разберете ли пластмасата, тя не може да ви нарани повече.
– Неси вероятно не разбира това. Ти каза, че не е умна. Това я прави по-
опасна. Може би ако другите хора ? попречат да ни оперира, тя ще се ядоса
още повече. Ще иска да ни нарани само за да докаже, че може.
Миг по-късно Акин се съгласи с нея:
– Така е.
– Трябва да тръгваме.
– Искам да дойда с вас!
Мълчание.
Уплашен, Акин се свърза още по-дълбоко с тях:
– Не ме оставяйте тук сам!
Още мълчание. Двете едновременно го прегърнаха нежно и започнаха да го
приспиват. Той осъзна какво правят и в началото им се опълчи гневно, но
разбра, че са прави. Без него имаха шанс. Бяха по-силни, по-големи и
можеха да пътуват по-бързо и по-далече без почивка. Комуникацията помежду
им беше по-бърза и прецизна. Можеха да действат почти като подчинени на
обща нервна система. Само събраните в двойка деца от едно семейство и
зрелите партньори постигаха такава степен на взаимно опознаване. Акин
щеше да им пречи, беше възможно да ги пленят отново заради него. Той
знаеше това, а те усещаха противоречивите му чувства. Знаеха, че разбира.
Затова и нямаше нужда от спор. Той просто трябваше да приеме реалността.
Накрая я прие и ги остави да го унесат в дълбок сън.
18
Спа гол на пода, докато Тейт не го намери на сутринта. Тя го събуди,
вдигайки го, и се изненада, когато той уви ръце около врата ? и отказа да
я пусне. Не се разплака, не каза нищо. Вкуси я, но не за да я изследва.
По-късно той осъзна, че се бе опитал да се превърне в нея, да се свърже с
нея, както би направил с най-близките си брат или сестра. Това бе
невъзможно. Той се стремеше към съюз, който човеците му бяха отнели.
Струваше му се, че това, от което има нужда, е отвъд обсега му, съвсем
малко след последната крачка, която бе неспособен да направи, също както
с майка му.
Както и с всеки. Можеше да знае само толкова, не повече, да почувства
само толкова, не повече, да се сближи само дотук, не повече.
В отчаянието си взе всичко, което можеше. Тя не беше способна да го утеши
или да разбере в каква дълбочина я възприема той. Но можеше, като просто
позволи привързването му, да отклони вниманието му от самия него, от
собственото му нещастие.
С изключение на началното трепване от изненада, Тейт не се опита да го
откъсне от себе си. Той не знаеше какво направи тя. Всичките му сетива
бяха съсредоточени върху световете в клетките на тялото ?. Не знаеше
колко време бе прекарал замръзнал в прегръдката ?, без да мисли, без да
разбира, без да го интересува какво прави тя, стига да не му пречи.
Когато най-накрая се откъсна от нея, установи, че тя е седнала върху една
постелка на пода и се е облегнала на стената. Не беше престанала да го
придържа с ръката си, а нея бе положила върху коленете си. Сега, когато
той се изправи и ориентирa, тя хвана брадичката му с пръсти и обърна
лицето му към себе си.
– Добре ли си? – попита.
– Да.
– Какво имаше?
Той не каза нищо за момент, само огледа стаята.
– Всички са на закуска – каза тя. – Изтърпях си редовната лекция колко
много те глезя, която днес продължи повече от обикновено. Хайде, сега ми
разкажи какво точно се случи.
Тя го сложи до себе си и го погледна в очакване. Очевидно не знаеше, че
момичетата ги няма. Може би никой още не беше забелязал благодарение на
сутрешния навик и на тримата да пасат. Не можеше да ? каже. Амма и Шкахт
трябваше да имат колкото се може повече преднина.
– За мен е твърде късно да се свържа със сестра ми – каза той, без да
лъже. – Мислех си за това снощи. Чувствах се… Самотен не е съвсем точната
дума. Беше по-близо до това… нещо да е умряло.
Всяка дума беше истина. Просто отговорът му не беше пълен. Амма и Шкахт
бяха отключили чувствата му – съюзът между двете, бягството им…
– Къде са момичетата? – попита Тейт.