се наложи някои човеци да ги нападнат.
– Защо?
– Защо човеците се нападат едни други?
Изведнъж отвън долетяха крясъци.
– Така – каза Тейт. – Разбрали са, че момичетата ги няма. Всеки момент ще
нахлуят тук.
Още не беше свършила да говори, когато Мейси Уилтън и Неси Ройбал се
появиха на вратата и започнаха да оглеждат стаята.
– Да си виждала момичетата? – попита Мейси.
Тейт поклати глава.
– Не, не сме излизали.
– А видя ли ги изобщо тази сутрин?
– Не.
– Акин?
– Не.
Щом Тейт беше сметнала, че е най-добре да се лъже, значи, и той щеше да
лъже – макар че все още нито един от двама им не бе започнал с лъжите.
– Чух, че не ти е добре, Акин – каза Неси.
– Сега съм добре.
– От какво ти стана лошо?
Той се вторачи в нея с тихо отвращение и се зачуди какъв отговор би бил
най-безопасен.
Тейт заговори с необичайна нежност:
– Сънувал е сън, който го е разтревожил. Сън за майка му.
Неси вдигна една вежда скептично.
– Не знаех, че сънуват.
Тейт кимна и се усмихна леко.
– А защо да не, Неси? Той е поне толкова човек, колкото си и ти.
Жената направи крачка назад.
– Би трябвало да си навън и да помагаш в търсенето на момичетата! – каза.
– Кой знае какво им се е случило!
– Може би някой е решил да последва съвета ти и да ги хване, за да отреже
сетивните им пипала.
– Моля? – учуди се Мейси.
Беше отишъл в стаята, където спяха той, момичетата и съпругата му. Сега
излезе от нея, забил поглед в Тейт.
– Тя има вулгарно чувство за хумор – каза Неси.
Тейт издаде неясен звук.
– Напоследък нямам никакво чувство за хумор, когато стане дума за нещо,
свързано с теб. – Тейт се обърна към Мейси. – Тя продължаваше да настоява
да ампутират пипалата на момичетата. Не е преставала да говори на
събирачите за това. – Вече гледаше право към Неси: – Хайде, отречи го.
– И защо да не го правя? Ще са по-добре без тях… по-човешки!
– Също толкова по-добре, колкото ще си ти без очи! Хайде да ги потърсим,
Мейси. Моля се на Бог да не са чули нещата, които Неси изрече.
Акин тръгна след нея, удивен. Беше хвърлила вината за бягството на
момичетата точно където трябваше, без да го намесва изобщо. Тя го остави
при един събирач, който си беше контузил коляното, и се включи в
търсенето, все едно беше напълно убедена, че ще намерят момичетата бързо.
19
Не намериха Амма и Шкахт. Момичетата просто изчезнаха – може би бяха
открити от други бунтовници, може би бяха в безопасност в някое обменно
село. Повечето от бунтовниците, изглежда, ги смятаха за мъртви: изядени
от каймани или анаконди, ухапани от отровни змии или насекоми. Идеята, че
толкова малки деца могат сами да стигнат до някое безопасно място, им се
струваше напълно невъзможна.
И повечето бунтовници обвиняваха Неси. Тейт изглеждаше доволна от това.
Акин не го интересуваше. На него му беше достатъчно Неси да го остави на
мира. И тя го направи – но едва след като пусна сред останалите идеята,
че над него трябва да се бди по-зорко. Не беше единствената, която
вярваше в това, но бе единствената, която предложи да не го пускат да
припарва до ямата, да го държат далече от реката, да го вържат навън,
когато всички са твърде заети, за да го наблюдават.
Но той няма да допусне това. Ще жили въжето или веригата, с които го
вържат, докато не ги разложи или разяде, и ще избяга – нагоре към
планината, а не надолу. На високото може и да не го намерят. Вероятно
няма да успее да се прибере в Ло. Сега беше твърде далече от там и между
него и Ло имаше толкова много села на бунтовници, че най-вероятно щяха да
го пленят веднага щом се спусне надолу по възвишенията. Но той няма да
остане с хора, които го връзват.
Не го вързаха. Наблюдаваха го по-внимателно от преди, но изглежда,
връзването и затварянето на хора беше толкова отблъскваща идея за
бунтовниците, колкото и за него.
Неси най-накрая си тръгна с група събирачи, които се прибираха вкъщи: