мъже и жени, понесли богатства на гърбовете си. Взеха две от пушките със
себе си. И новите, и старите събирачи бяха на мнение, че във Феникс
трябва да започнат да правят оръжия. Тейт беше против. Йори беше толкова
против, че заплаши да се премести в друго село на съпротивата. Въпреки
това производство на оръжия щеше да има.
– Трябва да се защитаваме – каза Гейб. – Твърде много от крадците вече са
въоръжени, а Феникс е прекалено богато село. Рано или късно, ще осъзнаят,
че е по-лесно да крадат от нас, отколкото да се занимават с честна
търговия.
В продължение на няколко нощи, след като решението беше взето, Тейт спа
сама с Акин. Понякога изобщо не спеше и на Акин му се искаше да я
успокои, както го бяха успокоявали Амма и Шкахт. Сънят можеше да бъде
прекрасен дар. Но той беше способен да го дари единствено с помощта на
близко, родено от оанкали дете от семейството.
– Крадците ще започнат ли да ви нападат, както нападат нас? – попита я
той една нощ, докато лежаха в хамака.
– Сигурно.
– А защо още не са го сторили?
– Правили са го от време на време… в опити да откраднат метал или жени.
Но Феникс е силен град, в него има много хора, които са готови да се
бият, ако се наложи. Има по-малки и слаби селища, които са по-лесна
плячка.
– В такъв случай оръжията наистина ли са толкова лоша идея?
Тя се опита да погледне към него в мрака. Нямаше как да го види… макар че
той я виждаше ясно.
– Ти как мислиш? – попита го.
– Не знам. Харесвам много от хората във Феникс. И помня какво причиниха
похитителите на Тино. Не беше нужно. Но го направиха. След това обаче,
докато бях с тях, те не изглеждаха истински… Не знам. През повечето време
бяха като мъжете във Феникс.
– Вероятно са от някое място като Феникс – град или село. Писнало им е от
едно безсмислено, безкрайно съществуване и са си избрали друго.
– Безсмислено, защото бунтовниците не могат да имат деца ли?
– Точно. Това е от толкова голямо значение, че едва ли някога ще мога да
ти обясня. Ние не остаряваме. Нямаме деца и това, което правим, не
означава абсолютно нищо.
– А какво би означавало… ако имахте дете като мен?
– Ние имаме дете като теб. Теб.
– Знаеш какво имам предвид.
– Заспивай, Акин.
– Защо оръжията те плашат?
– Правят убиването твърде лесно. Твърде безлично. Знаеш ли какво значи
тази дума?
– Да. Когато не разбирам нещо, ще те питам.
– Така ще се избиваме повече, отколкото сега. Ще се научим да правим по-
добри и по-добри оръжия. Един ден ще нападнем оанкалите и това ще е краят
ни.
– Наистина ще е. Какво искаш да се случи вместо това? – Мълчание. – Знаеш
ли?
– Със сигурност не и изчезване – прошепна тя. – Не и изчезване от какъвто
и да е вид. Докато сме живи, имаме някакъв шанс.
Акин се намръщи, опитвайки се да разбере.
– Ако ти имаше деца от Гейб по стария начин, по вашия предвоенен начин,
това щеше ли да означава, че сте на изчезване?
– Щеше да означава точно обратното. Децата ни щяха да са човеци като нас.
– И аз съм човек като вас… и оанкали като Ахажас и Дичаан.
– Не разбираш.
– Опитвам се.
– Наистина ли? – Тя докосна лицето му. – Защо?
– Трябва. Това също е част от мен. Също ме засяга.
– Не съвсем.
Изведнъж той се разгневи. Мразеше нежната ? снизходителност.
– Тогава защо съм тук? Защо ти си тук? Ти и Гейб би трябвало да сте долу
във Феникс, ако това не ме засягаше. А аз щях да съм в Ло. Оанкалите и
хората са направили това, на което преди са били способни само мъжете и
жените от човеците. Те са създали мен и Амма, и Шкахт и са също толкова
на изчезване, колкото щеше да си ти, ако имаше деца от Гейб!
Тя се извърна леко – обърна му гръб, доколкото можеше в хамака.
– Заспивай, Акин.
Но той не заспа. Беше негов ред да лежи буден и да мис-ли. Той разбираше
повече, отколкото тя допускаше. Спомни си за разговора си с Амма и Шкахт
за това, как на човеците трябва да им бъде позволено да създадат своя