– Преди не говореше така – каза Тейт тихо.
Лилит кимна.
– Мислех, че вие, бунтовниците, ще откриете отговор. Надявах се на това.
Но, господи, единственият ви отговор засега е да крадете децата ни.
Същите тези деца, които не искате да имате, защото се смятате за
прекалено съвършени. Какъв смисъл има в това?
– Мислехме… мислехме, че те ще могат да имат деца без оолои.
Лилит пое дълбоко дъх.
– Никой не го прави без оолои. Те са се погрижили за това.
– Не мога да се върна при тях.
– Не е зле – каза Тино. – Различно е от това, което очаквах.
– Знам какво е! Знам много добре. Както и Гейб. И не мисля, че каквото и
да кажа, ще го убеди да се подложи на това отново.
– Викни го – каза Лилит. – Той е там, на хълма.
Тейт погледна нагоре, видя Гейб. Стана.
– Трябва да тръгвам.
– Тейт! – извика Лилит настоятелно.
Тейт се обърна.
– Доведи го при нас. Нека да поговорим. Нищо лошо няма да се случи.
Но Тейт не искаше. Акин виждаше, че тя няма да го доведе.
– Тейт – викна ? той. – Тя го погледна, след това бързо извърна очи. – Ще
направя това, което обещах – каза ?. – Аз не забравям нищо.
Тя дойде при него и го целуна. Не изглеждаше притеснена от факта, че
Никанж още го държеше.
– Ако поискаш – каза Никанж, – родителите ми ще слязат от кораба. Те не
са си намерили други човешки партньори.
Тя изгледа Никанж, но не му каза нищо. Изкачи хълма и тръгна надолу от
другата страна, без дори да се спре и да каже дума на Гейб. Той я
последва и двамата изчезнаха зад хълма.
ТРЕТА ЧАСТ - ЧКАХИЧДАК
1
Момчето скита твърде много – каза Дичаан, докато се хранеха с Тино. –
Прекалено рано е, за да започва скитническата фаза от живота му.
Дичаан ядеше с пръсти обилната салата от плодове и зеленчуци, която беше
приготвил. Единствено той знаеше най-добре какво му се яде в момента и
какви точно са настоящите му хранителни нужди.
Тино ядеше ястие от царевица и боб, а до чинията му имаше парчета пъпеш
със сладка оранжева сърцевина, пържени плантейни5 и печени ядки. „Обръща
повече внимание на храната си, отколкото на това, което казвам“, помисли
си Дичаан.
5 Вид банан; яде се след обработка – пържене, варене, на пара. – Б. пр.
– Тино, чуй ме!
– Чувам те. – Мъжът преглътна и облиза устните си. – Той е на двайсет,
Чаан. Ако не даваше знаци за някакъв стремеж към независимост, аз щях да
се тревожа сега, не ти.
– Не. – Пипалата на Дичаан зашумоляха. – Човешкият му външен вид те
подвежда. Неговите двайсет години са като… като дванайсет човешки. В
някои отношения и по-малко. Той не може да се размножава сега. Няма да
може, докато не завърши метаморфозата му.
– След още четири или пет години?
– Вероятно. Къде ходи, Тино?
– Няма да ти кажа. Той ме помоли да не го правя.
Дичаан рязко съсредоточи пипалата си върху него.
– Не съм искал да го следя.
– Тогава недей. Нищо лошо не прави.
– Аз съм единственият му родител от неговия пол. Би трябвало да го
разбирам най-добре. А не го разбирам, защото човешкото, което е наследил,
го кара да върши неочаквани неща.
– Какво би правил в този период един двайсетгодишен оанкали?
– Би започнал да формира сходство с някой от половете. Да осъзнава в
какво ще се превърне.
– Той знае това. Не знае как ще изглежда, но знае, че ще бъде мъж.
– Да.
– Е, един двайсетгодишен човек от мъжки пол в място като това тук ще
изследва и ловува, ще гони момичета и ще се перчи. Ще направи всичко
възможно да не останат хора, които не са разбрали, че вече е мъж, а не
дете. Това правех аз.
– Акин е все още дете, както каза.
– Не изглежда като такова, нищо че е малък на ръст. И вероятно не се
чувства така. И независимо от това, дали може да се размножава, или не,
момичетата си го вълнуват доста силно. А и самите те, изглежда, нямат
против това.