– Никанж каза, че ще премине през фаза на псевдочовешка сексуалност.
Тино се засмя.
– Значи, вече е в нея.
– След това ще иска оолои.
– Да. И това го разбирам.
Дичаан се поколеба. Беше стигнал до въпроса, който най-силно искаше да
зададе, и знаеше, че Тино няма да е доволен.
– Ходи ли при бунтовниците, Тино? Те ли са причината да се скита?
Тино изглеждаше изненадан, после видимо се ядоса.
– Като знаеш, защо питаш?
– Не знаех. Предположих. Той трябва да престане!
– Не.
– Може да го убият, Тино! Убиват се един друг с такава лекота!
– Те го познават. Грижат се за него. А и той не се скита надалече.
– Искаш да кажеш, че го познават като мъж конструкт?
– Да. Научил е някои от езиците им. Но от никого не е крил идентичността
си. Размерът му ги размеква. Мислят си, че никой толкова малък не може да
бъде опасен. От друга страна, това не означава, че винаги му се е
разминавало без бой. Някои мъже смятат, че щом е малък, значи, е слаб, а
като е слаб, това го прави лесна плячка.
– Тино, той е твърде ценен, за да прави това. Той ни учи какво могат да
бъдат родените от човек мъжки. Все още има толкова малко други като него,
защото сме още прекалено несигурни, за да установим консенсус…
– Тогава се учете от него! Оставете го на мира и се учете!
– Да учим какво? Колко му е приятно в компанията на бунтовници? Колко
обича да се бие?
– Той не обича да се бие. Трябваше да се научи да го прави за самозащита,
това е. А що се отнася до бунтовниците, той казва, че трябва да ги
опознае, за да ги разбере. Смята, че са част от него.
– Какво още има да учи от тях?
Тино изправи гръб и погледна Дичаан.
– Знае ли всичко за оанкалите?
– …Не. – Пипалата по главата и тялото на Дичаан увиснаха. – Съжалявам.
Бунтовниците не изглеждат особено сложни… освен в биологическо отношение.
– И въпреки това се съпротивляват. Предпочитат да умрат, отколкото да
дойдат тук и да водят лесен, безболезнен живот с вас.
Дичаан остави храната и съсредоточи в конус пипалата на главата си и го
насочи към Тино.
– Твоят живот безболезнен ли е?
– Понякога… в биологическо отношение.
Не обичаше Дичаан да го пипа. На Дичаан му бе отнело време, за да
осъзнае, че причината не е в това, че той е оанкали, а че е от мъжки пол.
Тино хващаше ръцете на други човешки мъже, някои от тях прегръщаше през
рамо, но мъжкото в Дичаан го притесняваше. Накрая бе отишъл при Лилит, за
да му помогне да го разбере.
– Ти си един от партньорите му – беше му казала тя със сериозен тон. –
Повярвай ми, Чаан, той никога не си е мислел, че ще има мъж за партньор.
Дори с Никанж свикна трудно.
Дичаан не знаеше, че Тино е свикнал трудно с Никанж. Хората свикваха с
Никанж много бързо. А по време на дългите, незабравими групови
съвкупления Тино не изглеждаше като някой, който има проблем с когото и
да е. Но беше вярно, че след тях Тино често отбягваше Дичаан. А Лилит не
отбягваше Ахажас.
Дичаан стана от платформата си, остави салатата си и отиде при Тино.
Мъжът тръгна да отстъпва, но Дичаан го хвана за ръцете.
– Позволи ми да те разбера, Чка. Толкова деца имаме с теб! Стой така.
Тино застана неподвижно и остави Дичаан да го докосне с дългите си тънки
пипала на главата. Имаха шест деца. Три момчета от Ахажас и три момичета
от Лилит. Старата формула.
– Ти избра да дойдеш тук – каза Дичаан. – И избра да останеш. Много се
радвам, че си тук – че децата имат човешки баща, а групата ни – човек от
мъжки пол, който да балансира съвкупленията. Партньор във всяко едно
отношение. Защо оставането ти тук ти причинява болка?
– Как да не боли? – попита Тино тихо. – И как може да не знаеш? Аз съм
предател за моите хора. Всичко, което правя тук, е предателство. Един ден
моите хора няма да съществуват изобщо, а аз ще съм помогнал на
унищожителите им. Предадох родителите си… всички.
Гласът му се беше стопил до нечуваемост още преди да е свършил да говори.
Болеше го коремът, започваше да го боли и главата. Понякога главата го