бунтовниците.
– Не осъзнавах, че е чак толкова обсебен – призна Дичаан. – А трябваше.
– Човеците са лишили Акин от близост с новото дете и са му дали в замяна
компенсаторна страст. Той е наясно с това.
– Какво ще направи?
– Чка, той е и твое дете. Какво, мислиш, ще направи?
– Ще се опита да ги спаси – това, което е останало от тях – от празната
им, ненужна смърт. Но как?
Никанж не отговори.
– Невъзможно е. Нищо не може да се направи.
– Може би е така, но въпросът ще го занимава до метаморфозата му. След
това се надявам, че другите полове ще обсебят вниманието му.
– Но не може да е само това!
Пипалата по тялото на Никанж прилепнаха към кожата му от удивление.
– Всичко, което засяга хората, изглежда, включва някакви противоречия. –
То направи пауза. – Разгледай Тино внимателно. В него има толкова много
различни неща, които работят заедно, за да го поддържат жив. Вътре в
клетките му митохондриите, една някога независима форма на живот, са
намерили убежище и предоставят способността си да синтезират протеини и
да обменят липиди срещу място за живеене и възпроизвеждане. Ние също сме
в клетките му в момента, и те са ни приели. По един оанкалски организъм
във всяка клетка, който я дели, удължава живота ?, отблъсква от нея
болестите. Даже и преди ние да се появим, във вътрешностите им са живеели
бактерии и са ги защитавали от други бактерии, които биха ги наранили или
убили. Не са могли да съществуват без симбиотични връзки с други
същества. И въпреки това подобни връзки ги плашат.
– Ника… – Дичаан нарочно вплете пипалата на главата си в Никанжовите. –
Ника, ние не сме като митохондриите или бактериите помощници, и те го
знаят.
Мълчание.
– Не трябва да ги лъжеш. По-добре ще е да не казваш нищо.
– Няма да е. Когато мълчим, те си мислят, че го правим, защото истината е
ужасяваща. Мисля, че сме точно толкова симбионти, колкото са били
митохондриите в началото. Без митохондриите нямаше да са еволюирали до
такава степен. Земята им щеше да е населена само с бактерии и водорасли и
досега. Нямаше да е особено интересна.
– Ще се оправи ли Тино?
– Не. Но аз ще се погрижа за него.
– Не можеш ли да направиш нещо, за да го спреш да се наранява?
– Бих могъл да го накарам да забрави част от миналото си отново.
– Не!
– Знаеш, че не бих постъпил така. Не бих, дори и да не бях видял
приятния, празен мъж, който представляваше, преди спомените му да се
завърнат. Не бих го направил. Не ми харесва да се намесвам по този начин.
Така губят твърде много от това, което ценя в тях.
– Тогава какво ще направиш? Просто ще го поправяш, докато накрая не ни
напусне и не се самоубие?
– Той няма да ни напусне.
Което значеше, че то няма да го пусне, че то не можеше да го пусне.
Оолоите понякога ставаха такива, когато откриеха човек, който ги привлича
силно. Никанж със сигурност не би могло да остави Лилит да си тръгне,
независимо от свободата, която ? даваше в скитането.
– Всичко ли ще бъде наред с Акин?
– Не знам.
Дичаан се откъсна от Никанж, надигна се и седна върху сгънатите си крака.
– Ще го отделя от бунтовниците.
– Защо?
– Рано или късно, някой от тях ще го убие. Два пъти им отнемаме оръжията,
откакто го откраднаха. Всеки път произвеждат още, а новите са винаги по-
ефективни. С по-широк обхват, по-голяма точност, по-висока сигурност за
човеците, които ги използват… Човеците са твърде опасни. А те са само
част от него. Нека научи от какво друго е направен.
Разстроен, Никанж прибра пипалата си, но не каза нищо. Ако имаше любимци
сред децата си, Акин беше един от тях. То нямаше деца от същия пол и това
беше огромно лишение за него. Акин беше уникален и когато си беше вкъщи,
прекарваше голяма част от времето си с Никанж. Но Дичаан си оставаше
неговият родител от същия пол.
– Няма да е задълго, Чка – каза Дичаан нежно. – Няма да ви държа
разделени дълго. А и той ще се върне при теб с всички промени, които