– Да.
– Струваше ми се толкова очевидно… Мислех, че греша, че съм пропуснал
нещо.
– Времето, Акин.
– Вие го започнете и го оставете в ръцете на бунтовниците. Те имат нужда
от метал, машини и други неща, които да контролират.
– Не.
Акин съсредоточи цялото си внимание върху оолоито. То не казваше: не,
човеците не може да разполагат с машините си. Сигналите му изобщо не
предаваха това. То казваше: не, човеците нямат нужда от машини.
– Можем да направим така, че да заживеят на четвъртия свят – каза то. –
Няма да имат нужда от машини. Ако ги искат, ще трябва сами да си ги
създадат.
– Ще помагам. Ще правя каквото е необходимо.
– Когато се промениш, ще искаш да си намериш партньори.
– Знам. Но…
– Не знаеш. Поривът е по-силен, отколкото си мислиш сега.
– Той е… – Акин изпрати удивление. – Той е твърде силен и сега. Знам, че
след метаморфозата ще е различно. Щом трябва да намеря партньори, ще го
направя. Ще намеря хора, които да ми помогнат. Със сигурност има такива,
които ще успея да убедя.
– Намери ги още сега.
Изумен, Акин млъкна за малко. Най-накрая попита:
– Да не искаш да кажеш, че съм близо до метаморфоза?
– По-близо, отколкото предполагаш. Но не това имах предвид.
– Съгласно си, че може да бъде постигнато? Да преместим бунтовниците? Да
възстановим способността им да се размножават сами?
– Възможно е, ако получиш съгласие. Но ако го получиш, може да се окаже,
че си избрал каква да е работата на живота ти.
– А не са ли я избрали други за мен още преди години?
Оолоито Акджай се поколеба.
– Знам за това. Групата Акджай нямаше участие в решението да бъдеш
оставен толкова дълго сред бунтовниците.
– Не съм си и помислял, че е имала. Никога не съм могъл да се накарам да
говоря за това с някого, който съм усещал, че е участвал във вземането на
решението… да ме откъсне от най-близката ми роднина.
– И въпреки това ще свършиш делото, за което си избран?
– Да. Но заради човеците и човешкото в мен. Не заради оанкалите.
– Ека…
– Да ти покажа ли какво чувствам… всичко, което усещам с Тиикучак, най-
близката ми роднина? Да ти покажа ли всичко, което съм имал с него?
Всички оанкали и конструкти притежават нещо, което заедно са решили да ми
бъде отречено.
– Покажи ми.
Акин отново се изуми. Но защо? Кой оанкали не би приел ново усещане? Той
си спомни за оолоито целия рязък, разкъсващ дисонанс на връзката си с
Тиикучак. Подплати усещанията в тялото на оолоито Акджай с отвращението,
което предизвикваха у него, и нуждата да избягва личността, с която би
трябвало да е най-близък.
– Мисля, че то почти иска да е мъжки, за да няма никакви сексуални
влечения към мен – завърши той.
– Да ви държат разделени, е било грешка – съгласи се оолоито. – Сега
разбирам защо са го направили, но пак си остава грешка.
Досега само семейството на Акин беше казвало това. Те го бяха казали,
защото той беше един от тях, и изпитваха болка, когато и него го болеше.
Болеше ги, защото семейството губеше равновесие заради несвързани деца.
Онези, които никога не са имали близки брат или сестра или чийто брат или
сестра са загинали, не нарушаваха в такава степен равновесието, както
близките братя и сестри, които не са успели да се свържат.
– Трябва да се върнеш при роднините си – каза оолоито. – Накарай ги да
намерят младо оолои за теб и другото дете. Не трябва да навлизаш в
метаморфоза с тази болка, която ви разделя.
– Ти говореше, че трябва да намерим младо оолои, преди да започна да се
уча при теб. Не мисля, че ще понеса споделянето на оолои с него.
– Ще издържиш – каза оолоито. – Трябва. Върни се сега, Ека. Разбирам
чувствата ти, но те нямат значение. Някои неща носят болка. Отиди и се
помири с роднината си. След това ела при мен и аз ще ти намеря нови
учители – такива, които познават процесите, променящи един студен, сух,
необитаем свят в място, където човеците могат да оцелеят.
Оолоито изправи тялото си и прекъсна контакта с него. Когато Акин