чувстваше. Сега беше по-зле от преди.
Осъзна, че оолоито е в ръцете му, че го е сграбчил, все едно очаква някой
да му го отнеме, все едно е негова лична собственост.
След това, постепенно, успя да го пусне, да започне да мисли и да се
съсредоточи върху нещо различно от повсеместната миризма. Установи, че
отново лежи. Лежи до Декиат, притиснал се с наслада към тялото му.
Доволен.
Миризмата на Декиат продължаваше да е интересна, съблазнителна, но вече
не беше непреодолима. Той искаше да остане близо до оолоито, чувстваше го
като нещо свое, но не беше съсредоточен само и единствено върху него.
Харесваше го. Беше се чувствал по същия начин с жените от съпротивата,
които му позволяваха да ги люби и които не гледаха на него само като на
резервоар със сперма, която се надяваха да се окаже плодовита.
Дишаше дълбоко и се наслаждаваше на множеството нежни докосвания от
пипалата по главата и тялото на Декиат.
– По-добре е – прошепна той. – Така ли ще остана, или ще трябва да
продължаваш да ме приспособяваш?
– Ако останеш така, изобщо няма да започнеш да работиш – каза оолоито и
приглади пипалата си, развеселено. – Но така е добре. Особено след
другото. Тиикучак е тук.
– Ти? – Акин повдигна глава, за да погледне над тялото на оолоито. – Не
те… не те усещам.
То му се усмихна като човек.
– Аз те усещам, но не повече от всеки друг в близост.
Акин се протегна над Декиат, за да го докосне. Изпитваше някакво особено
чувство на лишение.
Декиат улови ръката му и я върна до себе си.
Изненадан, Акин съсредоточи всичките си сетива в него.
– Защо те интересува дали докосвам Ти? Ти не си зряло. Не сме партньори.
– Да. Но ми пука. Ще е по-добре, ако за известно време не се докосвате.
– Аз… не искам да съм като вързан за теб.
– Не бих могъл да те огранича така. Затова ме объркваш толкова много. Бях
при родителите ми, за да им покажа какво съм научил от теб и да им
поискам съвет. Те казаха, че ти не можеш да бъдеш обвързан. Не си
конструиран така, че да може.
Акин се размърда до Декиат. Искаше да се приближи още повече. Хареса му,
когато оолоито уви неадекватната си силова ръка около него. Не беше
оанкалско да увиваш силовите си ръце около хората или да ги милваш с тях.
Някой явно бе казал на Декиат, че човеците и конструктите намират утеха в
подобни жестове.
– Казвали са ми, че ще се скитам – каза той. – И сега го правя, когато
съм на Земята, но винаги се прибирам вкъщи. Страхувам се, че когато
порасна, няма да имам дом.
– Ло ще бъде твой дом – каза Тиикучак.
– Но не и така, както ще е твой.
Тиикучак почти със сигурност щеше да стане женска и да се превърне в част
от някое семейство като това, което беше отгледало и него самия. А може
би щеше да стане партньор на някой мъжки конструкт като него или на
неговите братя оанкали. Но дори и тогава то щеше да има оолои и деца, с
които да живее. А с кого щеше да бъде той? Домът на родителите му щеше да
остане единственият му истински дом.
– Когато станеш възрастен – каза Декиат, – ще почувстваш какво можеш да
направиш. Ще усетиш какво искаш да направиш. И то ще ти се струва
правилно и подходящо.
– Ти откъде знаеш?! – попита Акин огорчено.
– Не си осакатен. Още преди да отида при родителите ми, забелязах, че в
теб има някаква цялост – някаква силна цялост. Не знам дали ще се
превърнеш в това, което родителите ти искат да станеш, но ще бъдеш изцяло
завършен. Ще имаш в себе си всичко, което ти е нужно, за да се чувстваш
удовлетворен. Просто прави това, което смяташ, че е правилно.
– Като например да изоставям партньори и деца?
– Само ако прецениш, че е правилната постъпка.
– Някои човешки мъже го правят. Но на мен никак не ми се вижда редно.
– Прави това, което ти се струва правилно. Дори сега.
– Ще ти кажа какво смятам за редно. И двамата би трябвало да знаете. Това
нещо ми изглежда правилно, откакто съм се родил. И ще ми изглежда такова,
независимо от това, в какви отношения съм с партньорите си.