Ева Гарсия Саенс де Уртури
Ритуалите на водата
Трилогията на Белия град #2
На моите деца,
защото никога няма да живеете там,
където обитава забравата.
Най-голямата хитрост на дявола е да ви убеди, че не съществува.
Думи на Върбъл във филма
"Обичайните заподозрени", цитирайки
френския поет Шарл Бодлер
Предговор
Тунелът "Сан Адриан"[1]
17 ноември 2016 г., четвъртък
— Бременна съм от август — прошепна Алба, наблюдавайки внимателно изражението ми, — от празника на Бялата дева, Унай.
Спомням си зашеметяващото чувство, което ме връхлетя. Неволната усмивка, която озари мрачния ноември. Това дете бе живяло по-дълго от близнаците ми. Четиринайсет седмици. Вече беше извън опасностите, дебнещи го през първите три месеца. Син, дъщеря. С Алба щяхме да станем родители.
Затворих очи, наслаждавайки се на тези моменти — най-щастливите от дълги години. Извих глава към прозореца на хола. Навън студеният дъжд заливаше града и белите балкони на отсрещната страна на площада на Бялата дева почти не се виждаха. Беше ми все едно — топлината, която почувствах във вените си, можеше да стопли цялата Вселена.
Когато обаче се вгледах в лицето ѝ, долових безмълвно предупреждение в погледа ѝ, надвиснала лоша вест.
"Какво? — написах, без да разбирам. — Какво има? Знам, че не е начин за начало на една връзка, но…"
Алба спря пръстите ми върху екрана.
— В момента ми е невъзможно да знам дали детето, което чакам, е твое, или на Нанчо.
Споменаването на мъжа ѝ и звукът от думите ѝ избухнаха в мозъка ми като гърмеж от изстрел. Той беше мъртъв, но нима семето му все още беше живо в утробата на Алба?
За тези, които не познават историята ми, ще я обобщя в няколко реда — казвам се Унай Лопес де Аяла, работя като профайлър в отдел "Криминални разследвания" в полицейското управление на Витория. За по-практично всички ме познават като Кракен. Страдам от афазия на Брока[2] — серийният убиец от последния случай, който разследвах, за малко да ме прати на оня свят, като заби куршум в главата ми. Още не съм в състояние да говоря, освен няколко грачения, които издавам, когато не ми остава друг избор. Общувам обаче успешно благодарение на една текстова програма в мобилния ми телефон.
И точно това се опитвах да правя с шефката ми, главен инспектор Алба Диас де Салватиера, жената, която освен това… но както и да е.
И точно в този момент, в най-неподходящия момент, получих съобщение по уотсап от Естибалис, партньорката ми. Изругах я мислено заради тази ненавременна намеса.
"Кракен, съжалявам, че прекъсвам каквото и да правиш в момента и за което се радвам, но криминалистите обработват местопрестъпление в зоната откъм Алава на тунел "Сан Адриан". Мобилният телефон на главен инспектор Салватиера е изключен. Бих искала да дойдеш с мен, важно е."
Подканих с жест Алба да прочете съобщението. Спогледахме се разтревожени и тя побърза да извади мобилния си от джоба на палтото и да го включи.
"Ести, съжалявам, но аз съм извън строя. Главният инспектор сега ще ти се обади. Какво се е случило?" — написах.
"Млада жена, провесена на въже надолу с главата, вероятна смърт от потапяне във вода."
"Потапяне високо в планината?" — отговорих, без да мисля. Вероятно профайлърът включи копчето без мое позволение веднага щом установи този парадокс.
"Така е. Тялото ѝ беше потопено до раменете в бронзов съд, пълен с вода, Кракен. Археологически артефакт, музеен експонат, трябва да се консултираме със специалист, но, изглежда, е от келтската епоха. Много странна смърт, много изпипано престъпление. Не е обикновено убийство. Искам да помоля главния инспектор да говори със съдия Олано да ти разреши да присъстваш на огледа в качеството на експерт. Надявам се да греша, надявам се да не си имаме отново работа със сериен убиец, но ти си един от най-добрите профайлъри, които познавам, и ако ми възложат случая, искам да си до мен, за да ми помагаш!"
Неволно започнах да правя догадки, неволно си представих местопрестъплението и пожелах да го видя със собствените си очи. Само че се овладях навреме. Все още бях болен, не бях в състояние да говоря, бях извън играта. Не можех да ѝ помогна.
"Наистина изглежда много необичайно, но можеш да се справиш сама, аз не мога, нито е редно да идвам" — натъртих с надеждата, че ще престане да настоява.
"Кракен, предпочитам аз да ти го съобщя, а не да го научиш от пресата. Предоставям ти възможност да дойдеш с мен и да видиш мястото и жертвата. Иначе цял живот ще ме обвиняваш, ако не ти го кажа сега."
1
Естествена пещера, дълга 55 м и подобна на тунел, намираща се на 1000 м височина, през която може да се премине под планинските възвишения, разположени на границата между баските провинции Гипускоа и Алава. (Всички бележки под линия, освен изрично упоменатите, са на преводача.)
2
Специфично мозъчно увреждане във фронталния дял на мозъка, което води до нарушаване на речта; наречена е на откривателя ѝ Пол Брока (1824–1880), френски лекар и патоанатом.