— Мога само да кажа, че не съм я докосвал. Дори не ми е минавало през ума.
— Може би казваш истината, ти беше твърде заинтересуван от Ана Белен Лианьо. Гласувах ви доверие, а вие ме предадохте. Някой от вас четиримата е прелъстил дъщеря ми. Винаги съм мислел, че един от вас или няколко от вас са я убили, но ако не е вярно, ако тя е симулирала ритуала…
— Кой ритуал?
— Ритуалът на Тройната келтека смърт, това е очевидно. Ребека се впечатляваше много от него, от блатните мумии… Заведох я в Милано да види една експозиция, където беше изложен Човекът от Линдоу. Беше невероятно, незабравимо пътуване и за двамата.
— Саул, сега няколко души са мъртви съгласно този ритуал — изгорени, обесени и потопени във вода. Според теб дъщеря ти способна ли е да извърши тези убийства? Никой не я е познавал по-добре от теб. Помисли си хубаво, преди да отговориш — помоли го Естибалис.
Саул не каза нищо, отиде до един шкаф и взе снимка на Ребека, на която двамата се прегръщаха усмихнати, притиснати един към друг, на фона на същия този залив.
— Иска ми се да ви вярвам… да мисля, че Ребека е жива — каза, загледан в образа на дъщеря си, — но имате само думата на една измамница.
— Мислиш ли, че Ребека е излъгала балдъзата ти? — попитах.
— Ако версията на Лурдес е вярна, очевидно е, че Бека я е използвала, за да избяга, и отново си е послужила с историята с изнасилването. Дъщеря ми знаеше, че с балдъзата ми не се разбираме, така че малко е трябвало, за да я настрои срещу мен. Ребека беше способна да убеди всекиго в измислиците си. Беше мило, много умно, живо момиче. Както ми каза психиатърът, в болната ѝ глава тези истории са съществували, били са истински, действително са се случили. Ребека смяташе, че с нея имаме любовна връзка, че ходим заедно на кино като двойка. Чувстваше се унизена от това, че е малка, бързаше да порасне. Много бързаше.
— Трябва да те попитам нещо. Никога ли не се е свързвала с теб? Не е ли имало нещо, което да те наведе на мисълта, че дъщеря ти е пратила някакво съобщение, че е оставила някакъв знак? — попита го Естибалис.
Саул ни изгледа тъжно, като че бяхме наивни дечица. Изпитах чувството, че разговаряме със старец.
— С мен? Извинявам се, че ще ви върна в реалността, но освен ако не ми дадете доказателство, каквото нямате, дъщеря ми изчезна на четиринайсетгодишна възраст и нищо не може да ме накара да повярвам, че е жива, още по-малко показанията на една престъпница и професионална манипулаторка. Не искам да преживея отново това. Не искам да се надявам отново, нямате представа колко е мъчително.
— Само искаме да си спомниш и да… — настоя колежката ми, но Саул не я остави да довърши.
— Престанете! Престанете най-сетне, нахлувате в службата ми, пускате ми тази емоционална бомба и отново отивате да си играете на следователи. Вече двайсет години правите това, изгубих още една дъщеря преди няколко месеца, колко мъка според вас може да понесе един баща? Колко?
Не знаех, но нямах желание да проверя.
Саул се изправи, разговорът бе приключил.
— Вървете си. И ако обичаш, Унай, ако някога си ме уважавал, не ми причинявай това, което ми причини днес. Не ми казвай повече нищо за разследването на Ребека, освен ако не ми донесеш останките ѝ.
— Обещавам ти. Наистина съжалявам за днес — казах и поставих ръка на рамото му. Не ми беше приятно да причинявам толкова мъка на когото и да е. Да човъркам в раните му, да си играя с най-святото за него.
С Естибалис тръгнахме с бавни стъпки и с наведена глава към колата.
В този ден се бяхме оказали в типичната ситуация, която те кара да намразиш професията си.
Саул дори не се сбогува, стори ми се, че едва сдържа риданията си, когато затвори вратата доста бързо след нас.
Качихме се в колата и останахме там, срещу залива на Ла Арния.
Запалих мотора и след няколкостотин метра я паркирах пред залива. Къщата на Саул остана зад нас, не исках да ни види, но малко свеж въздух щеше да ни дойде добре, преди да се върнем във Витория.
— Ела да седнем тук — предложих на колежката си.
Тя прие с благодарност.
— Ако това, което Саул твърди, е вярно, имаме работа с психотична убийца… — казах ѝ, след като седнахме върху студената трева.
— Аха.
— … която си е измислила, че Саул я е изнасилил.
— Продължавай.
— Някой от приятелите ми е преспал с нея и е забременяла.
— И…
— Избягала е с Голдън, след като я убедила, че Саул я е изнасилил, защото се е страхувала, че ще я вкарат отново в психиатрията, и сега е започнала да убива.